Ей тъй като стане: избори да ни се пречкат на обзорите и после да не знаем откъде по-напред да ги подхванем.
Ами да почнем по азбучен ред – от Брестовене.
Не е хич забавно да си от Брестовене тия дни.
Не стига, че според Националното преброяване заветското село отстъпи званието „най-голямо село в Разградска област”, ами го отстъпи не на досегашната си пряка конкуренция Дянково, а на Ясеновец.
Ама Ясеновец отдавна дава наклон на изборите в Делиормана, тъй че за страничните наблюдатели няма изненада.
А вторият повод за тъга в Брестовене е, че аха да си имат депутат и на – няма да си имат депутат при всичките над 500 преференции на техния съселянин.
Затова пък най-вероятно на следващите избори десните ще започнат броенето на гласовете от -500, а следващ мандат не след още 20, ами и след 2х20 може да не изкарат.
След всичкия бликащ отвсякъде, а и използван в предходни кампании местен патриотизъм да си цаниш парашутист за водач на листата и да не се пребориш за своя човек, не знаем това как да го наречем.
Прочие тука да вметнем – изборът на Надежда Йорданова и Ива Митева да са водачи на листи в Русе, а не в Разград е чиста обида от тяхна страна към родния им край, а не изглежда да е партийна директива, и двете са със силни позиции в политическите си сили, за да отстояват свои решения.
Пък за вгледаното в жълтите павета дясно мислене да не говорим.
Да, София е голяма, дума няма, ама и в провинцията живеят хора и да си позволиш лукса да не вплетеш етническо многообразие в парламентарната си група е нещо като съвременен исихазъм, ако ни разбирате.
Имало в Средновековието такова православно течение – едни хора седели и си гледали в собствените пъпове.
Че то даже в ГЕРБ, дето само към своето Банкянско Слънце гледат, са по-далновидни и вече имат 3 турски имена в парламентарната си група.
Сега, ако сме една демократична медия, каквито в България със свещ да търсиш, няма да намериш, ще отделим по 13-14 изречения за всички останали политически сили, участвали във вота.
Всъщност ще отделим по толкова, по колкото сме преценили, че е нужно, понеже това е коментарна рубрика и кой каквото си е заслужил.
В ДПС всичко е спокойно, макар че не изпълниха така и неясното откъм произход число – 22 222 гласа.
А може и да са изпълнили, ако е ставало дума за 2 мандата.
Още веднъж от същото е резултатът – бодигардът на Пеевски, както смята Депутатът Христо и депутата, на когото не сме чували гласа в парламента и ако не го и чуем ще си кажем само: Слава на Аллаха.
Дежурният мандат за ГЕРБ си е пак благодарение на Гюнай Хюсмен.
Той ако не беше какво боричкане щеше да стане за два, а не за един мандат.
Току виж ги огряло и някои от парашутистите от „Възраждане”, но млъкни, сърце, пардон копейка.
А сега – скука – Гюнай Хюсмен и мандата и оградата си опази.
Така – до следващите избори, понеже тия четиримата, едва ли ще ги видим по време на мандата, колкото и да е кратък той, а особено четвъртият, дето политическата му сила и клуб си няма, освен да си намери приветлива ограда да се среща с народа.
В областния град имаме предвид, понеже иначе Хюсмен си е в Исперих, а Ахмедов и Хаккъ – по селските сборове, които незнайно как ДПС си присвои.
А независимо кога са следващите парламентарни избори, вече е време да се мисли за местните.
Като че ли най-отдалеч се готвят от ГЕРБ, макар че тъмна е мъгла паднала над предположенията кой може да е техният кандидат за кмет.
Току преди деня на вота пуснаха три позиции, всичките срещу местната власт.
И трите завъртени до висините на фантазията им около едно-единствено достоверно изречение по факт от местната действителност, несвързан с парламентарните избори, ама те и какво да се кахърят за парламентарните избори – Гюнай Хюсмен им ги печели, а те мислят стратегически, което май трябваше да е в кавички, сказуемото имаме предвид за кавичките.
Тази есен ще е скучна като цяло, обаче следващата…
А какво ще е, ако РИК стане ОИК, хич не ни се мисли.
То с всеки следващ вот става по-безумна ситуацията.
Ето на този например от РИК не благоволиха ни дума, ни вопъл да изпратят до медиите, дали пък не чакат депутатите да се закълнат, та тогава.
Добре че им се налага да изпращат данни до ЦИК, пък на тях им се налага да ги публикуват, та да научим нещо.
А решенията по жалбите, даже и смешни не са.
Без думи оставаш като прочетеш в решение, че няма кой да преведе елементарен текст от турски език, когато за една четвърт от комисията турският език е майчин.
Единственото оправдание може да е, че дущубашкият турски не е баш турски.
Пък за агитацията в кметския кабинет явно и консултация от очен лекар е нужна.
Прочие имаше едно натрапчиво повтарящо се нарушение, за което РИК се произнасяше еднотипно и съобразно Изборния кодекс.
Не е лошо обаче вече избраните депутати да пробват малко да променят това правило в Изборния кодекс, което забранява лица във фактическо съжителство да са съответно кандидат и член на комисия.
Това добре, но редно би било да се отнася и до близка родствена връзка.
Някакси не звучи логично съпрузи да не могат да участват едновременно от двете страни на вота, а майка-член на РИК да регистрира кандидатурата на сина си и съответно да брои бюлетините за него.
Свършиха изборите, само „Лудогорец”!
Една сал радост от мачовете в „Лига Европа” ни остана, след като северномакедонците ни взеха национала Кирил Десподов, понеже бил родом от Кресна, а иначе е тъй интересно нашата „Арена” да посреща мачовете на националите.
Бе не го даваме ние Киро, трябва си ни.
Добре ни представят нашите „Орли” в Европа, ама може и още по-добре, че да са по-спокойни в родния шампионат и за един отменен от ВАР заради 40-годишно приятелство гол още два да вкарват.
В понеделник – всички на Арената, в четвъртък – още повече!