28 ноември – 4 декември 2022 г.

С димна завеса над Разград завършва седмицата.

От синьо-бялата мъгла на левскарите обаче излезе една много добра за нас новина за финала на футболния сезон.

„Лудогорец” продължава в турнира за Купата на България, след като няколко дни по-рано не успя да отбележи гол на същия „Левски” в отложен мач от първенството.

При това с любимия и един от най-болезнените резултати – 2:1.

Малко е кофти, че в първенството ще зимуваме на второ място с 1 точка по-малко от временния лидер.

Обаче веднага след зимната почивка не временният лидер, а нашият „Лудогорец” единствен ще представлява страната ни в евротурнирите.

Подобна фаза за друг български отбор си е чист мираж, обаче всички тихомълком си прибират отчисленията от УЕФА, които се разпределят заради нашия напредък в евротурнирите.

А прочие как очакват другите да стигнат подобен напредък с такива димни завеси, които услужливи коментатори наричат „хореография”.

Ами не е хореография, отдавна е забранено по европейските терени и носи глоби на тези, които го допускат.

Прочие няма да е лошо някой да си зададе въпроса защо това се допусна на нашия стадион и защо след като зрителите от домакинските сектори се обискират от до и им се прибират и бутилките вода, в гостуващия сектор може да си правят каквото си искат.

Освен с „Левски” момчетата от „Лудогорец” тази седмица се срещнаха и с Дядо Коледа.

Те бяха основни действащи лица в запалването на светлините на коледната елха на „Биовет”, а това събитие откри сезона на коледните елхи.

Интересното е, че това събитие не бе вътрешнозаводско, за децата на двете фирми, а за всички деца на Разград и бе наистина забавно и за тях и за родителите им, че и за футболистите.

Следващата седмица – на Никулден – грейва и градската коледна елха, а край нея вече се оформя коледният базар.

Обявен бе и богат културен календар, освен концерти в зала, ще има и музикални изяви на открито до елхата.

Признание следващия петък ще получат официално и най-добрите спортисти, които бяха определени през отминаващата седмица.

№ 1 е европейският ни шампион на троен скок Лъчезар Вълчев, напълно заслужено, следват бронзовата медалистка от европейско по борба Фатме Шабан и футболистът Кирил Десподов.

Пристигнаха и първите коледни подаръци през тази седмица – цели 5 тона.

Изпращачът – Герхард Робел от фондация „Света Филомена” в Германия – за 11-та поредна година изпраща подаръци за децата на Разград.

За щастие май ще получи и признание – вече има инициативен комитет за това да му бъде връчено званието „Почетен гражданин на Разград”.

Определено това ще е една от най-заслужилите номинации в историята на връчването на това отличие.

През седмицата видяхме и жив министър от служебния кабинет, този на иновациите Александър Пулев.

Той ни изкритикува, че фирмите от региона много-много не кандидатстват по различните европрограми, обаче в дискусията стана ясно, че те и да искат – не могат, тъй като изискванията са непосилни – трябва да достигнат определени нетни приходи през последните три години, две от които ковидни, а третата с проблеми по отношение на енергоизточниците.

Пък дано си е взел бележка и поработи за облекчаване на критериите.

Откри се предизборната кампания за местните избори през тази седмица, ако не сте разбрали.

Те ще са през октомври 2023 г., обаче най-предвидливият кандидат Маню Манев обяви в началото на сесията на Общинския съвет тази седмица, че до изборите в началото на всяка сесия ще се записва за изказване.

Ами този е начинът да се излезе на тази трибуна, добре се е ориентирал, единствен сред непредставените в Общинския съвет партии.

Малко кримки, никак невесели.

Пешеходка на 48 години загина посред бял ден на разградско не особено оживено кръстовище.

Катастрофата даде много поводи за коментари и квалификации, къде основателни, къде не, но определено е повод да станем по-внимателни, защото май не спасението дебне отвсякъде, а съдбата, и тя не е добра за всички.

Телефонните измамници се разшетаха пак, а наивници бол, даже си пращат номерата на дебитните карти.

Празниците провокират и домашните насилници май, обаче да посегнеш на тъщата като един юнак от Раковски, това на нищо не прилича.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *