Малко трудно беше да определим добрата новина през отминалата седмица поради липсата на събития от такъв характер и затова пак ще започнем като един Гьоте със: „Светлина, повече светлина”.
Коледната украса светна миналата седмица, обаче тази година към нея има бонус от общината – с ефектно осветление грейнаха 3 сгради, те ще светят целогодишно, не само по Коледа.
След българското знаме на Поликлиниката и разградското на Пощата, през тази седмица бяхме в очакване какво ще се случи с най-красивата от трите обществени сгради, включени в проекта за ефектно осветление – на Данъчното.
В петък видяхме, че с 29 прожектора може да бъде и още по-красива.
Другата новина от седмицата с положителен заряд беше награждаването на най-добрите спортисти в община Разград.
Заради Коронавируса беше къде по-семпла церемонията, но спортистите получиха заслуженото от тях внимание от местната управа, включително и пликчета с рекордно по размер съдържание спрямо предходни години.
Най-щастливи бяха лекоатлетите, понеже получиха и обещание, че скоро ще има къде да скачат и хвърлят диск и гюлле, доста чакано от тях събитие.
Като сме на спортна тема да си потъгуваме и за „Лудогорец”.
Любимите ни шампиони записаха най-слабото си представяне в групите на евротурнирите – 0 точки.
Интересното е обаче, че въпреки това в касата на клуба от УЕФА ще постъпят повече пари от в тази на другия български отбор, отпаднал на същото ниво, но с 5 точки.
Ами това е ефектът от постоянството в доброто представяне досега: и да паднем, и да бием, пак с пари ще се сдобием, защото се брои и какво сме правили и миналото лято, и по-миналото, и по-по-миналото.
Ама айде вече да спрем да падаме, че има достатъчно примери за тимове, които лежат на стара слава на десето място в класирането.
Сега ако бяхме едни пристрастни привърженици на една бивша управляваща в Разград политическа сила, щяхме да квалифицираме като свръх мега гига добра една друга новина – отпускането от правителството на Бойко Борисов на 505 000 лв. за две общини от Лудогорието.
Обаче не сме, то и на други политически сили не сме привърженици, колкото и някои да сънуват цветни сънища, безпристрастни сме и мислим, че точно безпристрастните най-добре оценяват нашата безпристрастност, начи само към „Лудогорец” сме пристрастни, там си поемаме отговорността.
Та капнаха едни парички от премиера към няколко разградски и едно исперихско села и от активистите на ГЕРБ започнаха метани доземи и благодарности, от които направо капе мазнинка, дет вика същият тоя премиер.
Обаче като си един безпристрастен гражданин и посравниш малко ето какво се получава: Долни Чифлик получава 700 000 лв., Полски Тръмбеш – 1 606 000 лв., Криводол – 1 000 000 лв., Пещера – 2 500 000 лв., Мирково(където и да се намира това село) – 1 500 000 лв., Опан – 900 000 лв., а ЧЕРВЕН бряг – 4 181 624 лв.
Тия общини са емен-емен от ранга на нашия Исперих, който получи щедрите 30 000 лв., а каква манна небесна се изсипа върху тях.
От самолет се вижда, че нашите облагодетелствани села и читалища до едно се управляват от кметове на ГЕРБ или приближени партии, а останалите селища получават наказание за това, че са упражнили демократичното си право да гласуват за този, когото смятат за по-добър.
Много са ни странни коментарите на тези, които са доволни от наказателната акция, ама верно ли ви кефи и смятате, че ако кметът не беше червен, щяха да валят пари над Разград?
Да ви кажем имаме едно малко предположение, което смятаме, че е съвсем верно: на бащицата на държавата му е през…..за Разград.
Напънете се да си спомните за 4 години колко ПМС-та за общини минаха и колко пари получи Разград.
Минаха доста, но Разград получи еднократно 1 000 000 лева, колкото сега Криводол, с тях бяха ремонтирани селски улици и разградската ул. „Дунав”, нейният ремонт се изрази в изравняване на пътното платно с тротоарите, ама все е нещо.
Та ако му пукаше на бащицата, нали щеше най-малкото да потърси отговорност след изборите защо неговите хора изгубиха?
И понеже и в другите общини хора живеят, и те ни четат, да отбележим, че за останалите 5 общини от Разградска област парите са 0 лева.
Прочие раздаването на пари от държавния бюджет на свои хора не е нищо ново за последните да речем 10 години в България.
Обаче преди дали за заблуда, дали заради неофициални коалиционни отношения и депесарските общини бая намазваха, явно вече наистина са зад борда.
Дотук с политиката, продължаваме с нещо още по-лошо.
Все по-често ни се налага да публикуваме статии тип некролози.
Може да не изглежда добре за един информационен сайт, но това е реалността – COVID-19 покосява обществени личности.
През тази седмица си отидоха бившият областен управител Бехчет Сюлейман и още една, вече петата, учителка – Мая Андреева.
Да, тя не е публична личност в смисъла на политик и управник, но загубата на учител е важна, нали помните, едно време най-важните в населеното място са били кмета, даскала и попа.
Важно е да ги пазим, важно е и да ги помним, когато ги изгубим.
В пазенето и грижата за нуждаещите се хич не сме на нужното ниво, не само по отношение на Коронавируса.
Само през тази седмица две възрастни жени изгоряха в пожари в домовете си – на 96 и на 81 години.
А защо са били сами в къщите си?
Пожарите зачестиха, зима е, и трябва и с огъня да внимаваме.
През тази седмица стана ясно, че и коледните лампички могат да направят поразии – в Каменово така пламнала къща, за щастие има само материални щети, не и пострадали.
Пак ще ни критикуват, че нищо за Кубрат няма в обзора, пък беше най-използваната дума в България през тази седмица.
Ами, кубратчани, не сте викали достатъчно за адаша си, остана само втори в света.
Но продължаваме напред!