Тука има, тука нема е работата с областния управител на Разград на тоз ред.
Някои жълти сайтове вече го смениха, а той се снима на конференция за зелената енергия.
И все пак смяната е въпрос на дни и/или въпрос на морал.
Ама като се има предвид нивото на ИТН-морала, където въпреки изявлението на лидера, на ден по един министър подава оставка, и ако областните управители почнат по азбучен ред на градовете, към Петровден може и да имаме официална оставка.
Пък тъкмо застлаха червения килим на седмия етаж на Бялата сграда и на – друг, а не Деян Димитров ще стъпва по него.
Май не се очертава да дойде отдалеч, а от един друг кабинет на етажа.
Свършеното за 5 месеца ще опишем в следващ обзор, че знаеш ли, може пък апостолите, дето минат към Промяната, да не са 12, а 13.
Ще има да гледаме политически сеири и подпиране на парапети.
Да сменим темата с новините за разградска гордост.
Малките Вълчета останаха на едно стъпало по-ниско от малките Вълчици, ама и те са с медал – бронзов, какъвто в Разград от баскетбол по мъжка линия не е идвал от 18 години.
А 18-годишната Фатме Шабан спечели републиканска титла в женската борба и сега е хем национал при девойките, хем проектонационал при жените.
Много се гордеем с нея и много се надяваме, дори и да отиде да учи някъде другаде, понеже беше абитуриентка преди няколко седмици, да не забравя родния клуб и родното Лудогорие.
Как ни се щеше да можем да прескочим следващата тема, ама не е редно – случи се.
Случи се голям погром над българския национален отбор по футбол.
Аха се зарадвахме, че дойдоха да играят в Разград и те дълбоко потънаха – 2:5 с Грузия.
Затова пък коментаторите с какъв кеф повтарят думата „Разград”, когато споменават този позорен мач.
Друго ни терзае нас.
Нали сега все Лудогорец е виновен за нивото на българския футбол, ама именно на Лудогорец националният отбор върна контузен вратаря Владо Стоянов и му опропасти кариерата.
Молим се искрено за здравето на Тошко Неделев, който пострада при катастрофата в Тбилиси, ама изтръпнахме като разбрахме, че до него е бил нашият Кирил Десподов.
Къде го разнасят по тия размирни земи, като е наказан и няма право да играе в този мач, а?
Да се върнем по нашия край, който бе посетен от министъра на културата, който подобно на лидера на ИТН, рядко е виждан по разни събития, а с него на едно от последните си събития в България като посланик, понеже й изтича мандата, дойде и Херо Мустафа.
Много хубаво, че на обновената Свещарска гробница се беше спретнала американската посланичка с бяла блуза с имитация на български шевици, малко полата имаше твърде много цветя, за да подхожда на шевици, ама американките никога не са се славили с добър вкус към дрехите.
Наистина похвално обаче, че половината реч на Херо Мустафа бе на български език и далеч по-съдържателна от вълненията на културния министър, който иначе обеща да доведе чуждестранните си приятели в Исперихско.
Хич не е похвално, ама за нашата държава, как години минават, докато инвеститорите си извадят всички възможно разрешителни, за да си вложат парите в нея.
Все го знаехме, ама сега го виждаме етап по етап с „Биовет”.
Поредна докладна, свързана с изграждането на фотоволтаична централа, мина на извънредна сесия на Общинския съвет през тази седмица.
И докато в общината решението може да мине на извънредна сесия, изобщо не е така с държавните институции, защото първата стъпка към реализацията на инвестицията бе направена преди година и половина, а Биовет е Инвеститор Клас А, не ни се мисли, ако искаше да инвестира не 40 милиона, а 4 хиляди.
Тежка ни е държавната машина и това си е.
Пак общината на тази сесия опита да намери по-бързия път за купуване на нов рентген за поликлиниката, а това се видя не много редно на съветниците от ГЕРБ, та уплътниха времето на извънредната сесия в излишни препирни, чак изнервиха до фалцет колегите си от други политически сили.
Обаче и двете докладни, свързани с облекчаване на процедурите на макс, все в полза на всички ни, бяха приети.
Не мина номерът на младежа с жълтото Камаро, който доста нагло паркира току пред сградата на полицията и много бързо остана без регистрационни табели, понеже се оказа, че бил и дрогиран.
Любопитни ни бяха коментарите под тази дописка, понеже от опит знаем, че нашего брата разградчанинът много иска някой да бъде санкциониран за нещо, обаче когато това стане и този човек му е познат, рязко взема решение, че то нищо не е станало кой знае какво и „баща ти е невинен”.
За щастие по тази тема защитниците не бяха много, а подкрепата за адекватните действия на органите на реда е солидна поне по коментарите.
Нищо позитивно по коментарите за резултатите от матурите.
Тъкмо 2-3 години малко отлепихме от дъното и тая година си седнахме точно там.
Уж не знам колко отличници, уж награди насам натам, а накрая – последни в страната по Български език и литература.
Сега към традиционното извинение, че децата преобладаващо са билингви, се добави и онлайн обучението, ама то всички така учиха, а като гледаме как пишат в интернет родителите на децата, които не са билингви, тази версия също не ни се вижда много основна.
Ама пък четвъртокласниците – към златната среда.
И това пак не е за първи път – някъде се губи нишката на образованост по пътя към гимназиите май.
Още по-малките получиха заслужени награди тази седмица – ваучери за екскурзии от общинския конкурс за класови дейности, едно симпатично събитие около Позитивния календар на Местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни.
Музеят отваря врати за децата през лятото – срещу символична такса по половин ден децата ще участват в интересни занимания на Абритус.
Това е за учениците, а малчуганите от детските градини ще имат по един месец ваканция – тогава всяко от детските градини ще почива, а докато се извършват ремонти в нея, децата ще бъдат насочвани към най-близката друга детска градина.