Коледният дух е в Разград.
Дойде с грейването на Градската коледна елха.
Повечето хора гледаха кратката церемония онлайн, но когато имаш малко дете, което държи да види Дядо Коледа край елхата, нямаш избор, освен да сложиш маската и да спазваш дистанция от останалите възрастни на площада.
Елхата на едни се хареса, на други не, то по принцип няма угодия за нашего брата разградчанина, обаче процентът на харесалите ефектното осветление на обществени сгради в центъра на града е рязко по-висок от на елхата.
След тържеството хората се разделиха на три потока за селфита.
Най-много останаха край за пръв път украсената за Коледа Часовникова кула, но имаше и снимащи се пред светлинния трибагреник на Поликлиниката и разградското знаме до Пощата.
Освен елхата и самото тържество стана повод за коментари от типа – защо си с шапка, защо си без шапка.
За едни беше ненужно заради световната пандемия, а за други напротив – твърде кратко и неносещо достатъчно коледно настроение.
Любопитен фрагмент, също на границата между двата типа емоции бяха маските с шевици на коледарите.
То наистина хем е тъжно, хем всъщност показва колко креативни може да сме, за да пазим българския дух и традиции.
Силният български дух, преодоляващ и световни пандемии, бе и лайтмотивът в словото на Кмета Денчо Бояджиев, който, разбира се, не пропусна да се обърне и към децата с коледни пожелания.
Дядо Коледа също бе актуален с призив да се подкрепяме.
Изобщо традициите не са това, което бяха, но все пак се пазят.
Тази седмица си честитихме и първия сняг.
В понеделник побеля, а към четвъртък вече и помен нямаше от снежната постеля.
Само за ден обаче направи поразии, където сколаса.
Рейс закъса, клони паднаха, някой и друг пожар пламна, шосета затвориха.
Зимата обаче не спря ТИР, пълен с 5 тона подаръци от Германия за децата от Разград и региона.
Социални работници и доброволци го разтовариха за нула време в склада на сдружение „Одисея”, показвайки доста добра организация.
Много мил жест от немски семейства, опаковали с коледни мотиви кутии с надпис за дете на каква възраст е подаръкът.
Също мил жест, организиран доста бързо, бе насочен към докторите, които работят с COVID-отделенията на разградската болница.
В понеделник медицинските лица, които имат малки деца и няма на кого да ги оставят, след като затвориха градините, поискаха съдействие от Община Разград и в сряда вече работеха 2 групи за тях в ДГ”Приказка”.
И пак с децата е свързана друга от добрите новини – още 4 двойки ще получат финансова помощ до 2500 лева от Общината, за да направят ин витро процедури.
Това е една от добрите практики, въведени от местната управа в подкрепа на семействата с репродуктивни проблеми, не във всяка община се предвижда подобен финансов ресурс.
Дотук беше с добрите новини, следват лошите.
Шампиони сме по най-скъпа вода и надграждаме – предстои ново увеличение и живителната течност ще стане 3,63 лв.
Темата бе моментално яхната от някои политици, ама ефект от това хич и не чакайте.
Всички знаем, че водата е скъпа, защото идва от далеч, разходите растат и заради старата водопроводна система.
Като се измерим обаче с региони, където вече минават на воден режим, освен да си кажем: то ни да имаш, ни да нямаш вода, друго не остава.
И другите лоши новини са COVID-ни.
Вече има дни, в които губим по 6 човека, а още има хора, които те вярват в съществуването на болестта…
И голямата ни зелена болка.
И тази седмица „Лудогорец” не спечелих точка в Лига Европа.
Само срещу още два отбора пише 0 в графата за точките, а само на един отбор му е по-пълна кошницата – 17 срещу нашите 16 гола.
Към пълен резил отива работата и като бием на мъка в родното първенство не става по-добре.
Май вместо силният през последните 9 години „Лудогорец” да издърпа към по-добро качество останалите български отбори, те го дръпнаха в тресавището.
За което сами сме си виновни, че го позволихме.
Обаче въпреки всичките несгоди по европейските и наши терени, пак си водим в първенството, а пък в Община Разград напълно заслужено номинираният от футболния клуб Антон Недялков стана Спортист на годината.
След него останаха представители на традиционни за региона спортове, за които състезанията през годината се брояха на пръсти.
А, и накрая – Честит Никулден на над 1200 именици, на банкерите и на рибарите.
Имат още няколко часа да ви почерпят.