Седмицата започна с памет за противоречива личност, чието падение през годините обаче не бива да затъмнява колосалните му успехи.
Още повече, че се опитва да се върне в правия път, най-малкото с описването в книга на определено интересния му живот.
Искрено и лично се получи в понеделник представянето на книгата за живота на Николай Антонов-Таланта, известен и като „най-бързия бял мъж на планетата”.
Книгата е в съавторство със спортния журналист Иван Нанков и доста интересно се преплитат гледните точки на спортиста, и на журналиста, отразявал успехите му.
Впечатляващо бе присъствието в залата на галерията, в която бе представена книгата „По виража”.
Събраха се хора от всички поколения на лекоатлетическата общност – от първия Спортист на Разград през далечната 1962 г. Иван Димитров до тийнейджърите – възпитаници на Красен Цонев, които сега печелят медали на лекоатлетическите писти.
Точно поведението на тези млади състезатели, които само на снимки може да са виждали успехите на Николай Антонов, беше най-показателно.
Те слушаха над час и половина с интерес и хубавото и лошото, което се е случвало с героя на книгата, а след края на събитието се снимаха със световния шампион на 200 м. в зала и си поговориха с него за постиженията му, някои от които неподобрени и до днес.
Най-възрастните дейци на атлетиката също добронамерено се интересуваха от причините, довели шампиона до нелеката съдба след края на кариерата му.
Изобщо се получи атмосфера, толкова различна от омразата и подигравките към падналия, на които сме ежеминутно свидетели в социалните мрежи, където предимно живеем вече.
Хич не е лошо от време на време да се оглеждаме в очите наживо.
Че то ако само във фейса следи човек какво се случва в Разград, ще си затвърди предположението, че сме поне в Топ 3 на най-недоволните от всичко хора в страната или най-малкото, че тук е измислен лафът: „защо си с шапка, защо си без шапка”.
Добрата откъм инфраструктура новина тази седмица бе ремонтът на велоалеята към „Пчелина”, който е вече към финала си.
От коментарите става ясно, че май не е била тъй посещавана, както всички си мислехме или пък просто малко се пие Гинко Билоба в този град.
Велоалеята придобива същия вид, както преди 15 години, нито е по-тясна, нито по-крива, нито дървета се сечени, а всяко нещо в този живот се амортизира, даже и велосипедните гуми, та ремонтът си беше наложителен.
„На добър час” просто да кажем на тези, които наистина карат по велоалеята, прочие подобни велоалеи няма толкова много в страната.
Ще откроим един коментар с положителен нюанс, въпреки че идва от политическо лице, станало хипер активно, откак е станало политическо лице.
Идеята по някакъв начин велоалеята да ни напомня за Силвия, която бе убита миналата година и която всички виждахме по велоалеята дори с бебешка количка, е много добра.
Единствено не знаем как би кореспондирал някакъв паметен знак в началото на алеята с недовършения паметник, който и като се довърши не е много сигурно кой и кога ще посещава при доволното на глава от разградското население количество паметници, свързани пряко или косвено с война.
Би могло табелка или някакъв друг знак в друг участък от велоалеята да се постави.
Като стана дума за хиперактивност от политически лица, ще си позволим да посъветваме местните възрожденци да си купят Речник на българския език, ама и на руския може да ползват.
Понеже и в двата славянски езика думата „беседка” идва от „беседвам”, а дума „бесетвам” – няма, освен ако нещо в тениса се използва покрай геймовете и сетовете.
Та като ще сме родолюбци, поне родния си език на понаучим, айде правилата в пунктуацията може да се пропуснат, макар че хич не я поддържаме тая теза, ама все пак е малко по-приемливо.
Иначе почистването на природата е твърде похвално.
Липсваше гражданска активност през седмицата на едно събитие, организирано от Община Разград и Международния републикански институт и посветено на гражданското участие в управлението.
Явиха се двама граждани, то толкова бяха и зам.-кметовете, та имаше пълен паритет, лошото е, че ефективност от такъв тип диалог няма, а и те, двамата граждани, бяха дошли видимо за селфита.
На следващия ден на организирано от тези граждани събитие на друга тема, свързана с общинското управление, пак нямаше други граждани, но пък доста началници имаше.
Те стоически изслушаха констатациите на доклад за обществените поръчки и вероятно наум се чудеха как точно може да се накара насила който и да е икономически субект да участва в такава процедура, само и само да не се провеждат обществени поръчки с един кандидат.
От доста време обществените поръчки са публични, фирмите от цялата страна имат достъп до изискванията и могат да преценят къде и кога да се явят.
Това със сигурност го знаеше и модераторът на дискусията, който и сам е подготвял или бил по някакъв начин съпричастен в подготовката и реализацията на коментираните процедури до преди малко повече от 3 години, когато в ход са били част от обсъжданите процедури – примерно за социалните жилища или за зала „Абритус”.
Как се обръщат нещата или пак до Гинкото стигнахме.
Най-странно от целия форум бе изказването на шефа на Следствието, че няма опит в разследването на стопански престъпления, свързани с корупционни практики.
Ами той и Гешев няма и не бърза да трупа, вероятно ще ги провиди тези престъпления, когато му свърши мандатът, ако свърши.
Я да споделим едно престъпление, за чието разследване опит навярно има, а е и сезонно.
В Лознишко неизвестни обрали 15 дка нива със зеле.
150 кг. зеле е добро начало на зимата, нали?
На финала няколко по-симпатични новини.
Шефът на пожарната тази седмица дойде в Разград, за да награди млад художник от Кубрат, спечелил конкурс за рисунка.
Сто деца по сто дни ще получават безплатен обяд по проект на Българския Червен кръст и Турския Червен полумесец, само и само да ходят на училище.
В събота пълноводна потече чешмата „Бежаната” край Островче – едно доказателство как, когато се обединят усилията на всички – местна общност и общинска управа – нещата се случват и бързо, и качествено, и позитивите са за всички.