С театрализирана легенда в царкалоянското село Костанденец отбелязаха националния празник Трети март. В ролите на предците на местните хора бяха актьори от детско-юношеската трупа „Войната на таралежите” към НЧ”Отец Паисий 1918” под ръководството на читалищния секретар Даниела Кирилова.
В селото живеят само две от децата-актьори, останалите 11 са от Разград и Русе, но през почивните дни и ваканциите са в Костанденец и се включват във всяка местна инициатива – от разчистване на църковния двор през възстановки на обичаи като Еньова буля до участие в театрални постановки. „Идириз паша, непоканен на българска сватба” е вторият им спектакъл, отново по сценарий и режисура на Даниела Кирилова за 1 ноември са поставили спектакъл за Деня на народните будители. Често репетициите са онлайн – в специално направена група в инстаграм – разказва Кирилова.
Актьорите са на възраст от 12 до 17 години, имат сценична треска, но бързо влизат в ролите си и забравят за притеснението.
Публиката е близо, спектакълът се играе в лекционната зала на читалището, поради технически проблеми на сцената на читалищната зала.
Легендата разказва, че по време на османското владичество в Костанденец живеели много турци, най-заможният бил Идириз Муллооулу. Негови съседи от българския род Занкоолу заженили сина си Райчо за най-хубавата мома в селото Яна, но забравили да поканят пашата. Докато вървяла веселбата, Идириз, който също харесвал Яна, седял в двора си и повтарял „Сватбата е ваша, булката е моя”. След сватбата Райчо и брат му Иван отиват на нивата да орат, наобяд си почиват и Райчо сънува, че черно куче го ухапва между веждите и потича черна кръв. Притеснен, се прибира вкъщи и заварва Идириз паша заедно с още двама турци в дома си. Богаташът забил нож на софрата и настоявал младата булка да седне на коляното му и да му налива ракия. Започнал да я дърпа, но точно тогава влязъл женихът с брадва в ръка. Турчинът вади ятаган и двамата се сбиват, въпреки, че противникът му е едър и силен, Райчо го убива като според легендата го проснал „като малаче на сундурмата”. След убийството Райчо обикаля двора на семейството си като разярен бик и местните турци не смеят да влязат в двора, затова идва войска от Русе, за да го арестува. Местните първенци го убеждават да се предаде, за да не изгорят турците селото. Райчо дава на баща си да му върже ръцете и се предава. Турците го повеждат към Русе, като по пътя го бият. Среща ги италианският консул, който им забранява да го бият. Райчо е осъден и хвърлен в затвора. Излиза от там след Освобождението на България или както се казва в спектакъла: „Лежал е Райчо в затвора, докато дойде Русия да ни освободи от тая турска робия”. Легендата разказва, че след затвора той се заселил в Добруджа и станал кмет на селото, в което заживял. А след убийството на Идириз всички турци се разбягват от Костанденец и повече не имало турски жител в селото. В селото наистина живеят само представители на етнографската група хърцои, а през последните 30 години се заселиха и белгийци, англичани и нидерландци.
Артистичните деца от Костанденец Свилена, Тома, Сиана, Габриела, Сашо, Виктория, Габриела, Андреа и Дидо бяха възнаградени с аплодисменти от зрителите, част от които ги почерпиха и със сладки.
Още снимки вижте ТУК.