При кого отиват пакетите от „Лудогорец” и „Биовет”?

Десет коли – на Домашен социален патронаж, Центъра за обществена подкрепа към сдружение „ЖАНЕТА” и Дневните центрове, функциониращи в община Разград – разнасят пакетите от хранителни и хигиенни продукти, предоставени от собствениците на „Биовет”АД и ПФК”Лудогорец 1945” Кирил и Георги Домусчиеви. Това съобщават от пресцентъра на Община Разград.

Общо 1500 са пакетите за нуждаещи се от община Разград, 559 от тях са предвидени за нуждаещи се жители на град Разград, а 941 – на останалите 21 населени места в общината.

Няколко бяха начините, по които бяха определени получателите на пакетите – чрез списъци от Агенцията по социално подпомагане на хората, които получават социални помощи за отопление, чрез кметовете и кметските наместници, които посочиха хора с ниски доходи, самотно живеещи, хора с увреждания, многодетни майки, както и чрез горещия телефон 084 660283, разкрит от Община Разград в ЦОП, на който от началото на извънредното положение се събираха сигнали от хора, които имат нужда от подпомагане.  Общият брой на нуждаещите се оказа 1700, като Междуведомствен екип от представители на: Община Разград, Домашен социален патронаж, Отдел „Закрила на детето”, ЦОП при сдружение „ЖАНЕТА” и здравния медиатор на Разград, предложи 200 от тях да получат хранителни пакети от друго дарение.

В Разград пакетите се доставят до домовете на нуждаещите се, ако те отсъстват, им се оставя бележка с информация за връзка, за да получат по-късно дарението. По селата пакетите се доставят по кметствата, като кметовете и кметските наместници имат ангажимент да ги разнесат по домовете. Как протича кампанията по предоставянето на хранителните пакети вчера лично установи заместник-кметът на Община Разград Милена Орешкова. Тя посети селата Липник, Топчии и Побит камък и се срещна с хора, които получиха хранителни пакети с: ориз, макарони, брашно, олио, захар, леща, бисквити, сирене, кашкавал, шпек салам, както и прах за пране, течен сапун и по 2 предпазни маски.

73-годишната Фатме Бекир от Липник е сляпа и не чува, живее на ул. „Липите”8 в кирпичена къща заедно с дъщеря си, която е безработна. Пенсията на възрастната жена е 164 лева. За двете дарението от „Биовет” и „Лудогорец” осигурява прехрана за няколко дни.

„А, и маски има, много хубаво, всичко е предвидено. Благодаря на „Биовет” и „Лудогорец”, както и на Община Разград, че получавам този подарък. Много здраве ви желая.” – казва от прозореца Ибрахим Махмуд. 61-годишният мъж има 2 инсулта и гръбначно увреждане, трудно подвижен е, по 2 часа за него се грижи социален асистент.

„Ще си помогнем, ще ни стигне за повече време, защото сме двама души” – казва с благодарност към дарителите и 53-годишната Февкие Шефкиева. Тя живее с брат си. И двамата не се имали постоянна работа, доходите им са от социални помощи, които получават срещу работа в кметството по 4 часа 14 дни. Водата в дома им е спряна.

88-годишната Шерифе Мустафова посреща представителите на дарителите с чаровна усмивка, въпреки, че в устата й има 3 зъба, а един от прозорците в къщата й е закрит с одеяло, прикрепено с тухли. Жената живее с внука си, който е с психично заболяване и за него също има пакет. Пенсията й е 180 лева. Баба Шерифе с любопитство и благодарност вади от кашона един по един хранителните продукти и благодари за хубавия подарък.

Пет деца посрещат представителите на дарителите пред къщата на ул. „Цар Калоян”7 в село Топчии. Оказва се, че едното е гостенче, но Радослав, Василена, Михаела и най-малката – осемгодишната Елена – обещават да го почерпят с някой от подаръците в двата кашона, които майка им Марияна Кънева и баща им Милен Панчев получиха. Двамата са безработни, работят единствено в кметството за подпомагане по чл. 9 от Закона за социално подпомагане. И четирите деца обаче ходят на училище. Всички са доволни и благодарни на дарителите за подаръците. Усмивките стават още по-широки, когато децата виждат ято щъркели да летят над дома им.

Димитрина Неделчева отглежда сама трите си непълнолетни дъщери, има и още едно пораснало дете и внуче, които живеят в друго населено място. Не работи, тъй като има здравословни проблеми, имала е онкологично заболяване, но не е трудоустроена. Понякога работя на частно – казва жената. Заедно с трите момичета живеят на квартира. Емилия, Августина и Александра са ученички в гимназиалния етап, нямат компютър, но участват в дистанционното обучение през телефоните си.

Първокласникът Вионсо е най-щастлив от всички посетени получатели на дарението. Като чува, че дарителите са „Лудогорец” и „Биовет”, намира топка из двора и показва на гостите в дома си футболните си умения. После внимателно прочита надписа на кашона, предназначен за майка му Атанаска Атанасова и трите й деца: „Скъпи съграждани, приемете този пакет в знак на разбиране към трудната ситуация в момента. Вярваме, че доброто един към друг ще ни сплоти и обедини и ще посрещнем това изпитание по-леко. Бъдете здрави! Ръководството на „Биовет”АД и „ПФК”Лудогорец 1945”. После Вионсо отваря кашона и още първия продукт – пакет бисквити – споделя с малкото си братче Мартин, двамата имат и сестра Виола. Семейството се издържа от детските надбавки и заплатата на бащата, който е дървосекач.

Димитър Георгиев от село Побит камък е с инсулт, живее с пенсия от 160 лева. Помагат му и децата, които са в чужбина. Посреща представителите на дарителите сам, вдовец е от 4 години. Очите му се насълзяват, когато разбира, че му носят дарение от „Лудогорец” и „Биовет”. „Много благодаря, бъдете здрави, това е най-важно” – казва на изпроводяк бившият ветеринарен фелдшер. Той не вярва, че световната пандемия с COVID-19 ще приключи скоро, затова оценява с благодарност предоставеното дарение.

„Вчера гледах по телевизията, а днес и при мен има дарение от „Лудогорец” и „Биовет”, много благодаря, живи и здрави да сте!” – казва Иван Иванов. Мъжът е на 52 години, но е 100% инвалид, единият му крак е отрязан, има няколко байпаса. Не се чувства добре, казва, че се е презорил, като садил домати ден по-рано. Моли да му внесат кашона вкъщи, защото не може сам. Разказва, че до Нова година е имал социален асистент, но от началото на годината програмата отпаднала и сега е сам. Разчита на приятелите си и на сина във Варна.

Николинка Стоянова също е садила домати, оставила е на входната врата на ул. „Божур” 8 бележка „В градината съм”, но, подпирайки се с една пръчка, пристига доста бързо. Изморила се е и спряла да си почива. „Много пострадах” – започва историята на болежките си – инсулт, артроза, сърдечна недостатъчност. Като истинска дама обаче не казва на колко години е. Доволна е от дарението на „Биовет” и „Лудогорец”, както и на Община Разград, че е включена в списъците на получателите. Най-много се радва на маските, ушила си сама две маски, тъй като трябвало да иде на лекар.

Раздаването на пакетите с хранителни и хигиенни продукти продължава и днес.

 987 total views,  1 views today

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *