Красива приказка за Лудогорието разказаха в галерията едно пораснало момиче и приятели

Красива приказка за Лудогорието разказаха снощи в галерията едно пораснало момиче и негови приятели.

Спектакълът „Приказка за Лудогорието или къде е скрито съкровището” е от типа „разказвачески сбирки”. Историята започна авторът на идеята Ценка Кучева – родена в Гецово, учила в Разград, сега учител в София, не забравила корените си. Всъщност разказът бе за нея – малкото момиче от Гецово, опознаващо света и търсещо съкровището, което в края на спектакъла се оказа скрито в отношенията между хората – добросъседство, добронамереност, добротворчество.

Разказът за Гецово представиха самодейците от ансамбъл за автентичен фолклор „Капанци” към НЧ”Просвета 1883”-Гецово. Те разказаха и изпяха традициите в делниците и празниците на капанците от Гецово, започвайки от Цветница, стигайки до Коледа, с разказа и сватбените и семейни отношения, за бита на предците ни от преди няколко поколения. Включиха и местната легенда за Рада и образите на ангели по стъклата.

Щафетата на разказвачеството поеха от Групата за автентичен фолклор „Лудогорски гласове” към НЧ”Просвета 1919”-Глоджево. Общото с момичето, което търси съкровище, бе една от изпълнителките в групата – Рефие Ралева е съученичка на Ценка Кучева от гимназията, двете пазят добрите си отношения оттогава. Съставът от Глоджево представи разказ в три части, предизвикващи коренно различни емоции  – историята на населеното място, спомени за Възродителния процес от 1985 г. и възстановка на сватбения обичай „къна геджеси”. Започнаха обаче с две песни на два езика, но с близка тематика – „Хубава си, моя горо” на български и „Песен за Лудогорието” на турски език. Най-тъжната история в продължилия два часа спектакъл бе разказът от първо лице за Възродителния процес, който за хората, на които се е наложило да го преживеят, е бил насилие над достойнството им. Най-весел пък бе танцът в края на обичая „къна геджеси”.

Третата част от спектакъла бе разказана от Даниела Куманова – хористка в хор „Железни струни”, учител в ППМГ”Акад. Никола Обрешков”. Нейният разказ бе за Икар от ул. „Грънчарска” и аналогиите в различни храмове и в различни държави с майстори, изградили монументални сгради и полетели от тях.

Още един участник имаше в събитието – хор „Железни струни” към НЧ”Развитие 1869” рамкира спектакъла със свои изпълнения.

В края му порасналото момиче обяви, че вече не търси съкровище, защото е разбрало, че съкровището е в сърцата на хората, на тези хора, които ден след ден продължават да градят историята на Лудогорието и дори на тези, които са го напуснали, но го носят в сърцата си.

Проектът на Ценка Кучева е финансиран от Национален фонд „Култура”, тя обясни, че ако идеята се хареса, би го реализирала и догодина. По принцип обаче този тип спектакъл не се повтаря, в него авторът дава рамка на разказа, а хората разказват своите истории от миналото, получава се нещо като пъзел от истории. „Участвала съм в такива уъркшопи, в които историите се извличат от обикновените хора, които пазят паметта за хората, във Франция има такива групи с професионални разказвачи” – разказа Ценка Кучева. В България също е правено няколко пъти. „Искам за родния край да го направя, да обединя различни хора, етноси и култури в Лудогорието” – каза още Кучева.

Още снимки вижте ТУК.

 6,744 total views,  4 views today

2 Replies to “Красива приказка за Лудогорието разказаха в галерията едно пораснало момиче и приятели”

  1. Браво, Ценен! Осъществяваш идеята си да правиш документален театър с автентични истории и хора! Прекрасно! Прегръщам те! Ще ти се обадя!

  2. Прекрасна, смела и красиво осъществена идея! Поздравления!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *