Иван Христанов: Основната линия на разделение в земеделието е срещу крадците

„Винаги съм бил срещу всякакви вектори на разделение в сектор селско стопанство – земеделие срещу животновъдство, зърнопроизводство срещу овощарство и зеленчукопроизводство и други. За седемте месеца, в които бях заместник-министър на земеделието и горите, основната линия на разделение бе срещу крадците”. Това заяви на среща със земеделски производители в Разград Иван Христанов – заместник-министърът в правителството на Кирил Петков, който разкри скандални нарушения, свързани с вноса на земеделска продукция на Капитан Андреево. Христанов е водач на листата на „Продължаваме Промяната” в Плевен и бе в Разград по покана на кандидатите за народни представители на политическата сила в Разградски регион. На срещата присъстваха водачът на листата Марин Шишев и втората в листата Антонела Маринова.

Пред земеделците Христанов разказа синтезирано какво е успял да свърши по време на седеммесечното си участие във властта. Основните насоки са били свързани с финансиране на сектора, борба с корупцията и осигуряване на пазари. Финансирането е осигурено, като по настояване на Христанов е увеличено националното финансиране, не се разчита само на европейско, в останалите две насоки има още какво да се работи – призна доскорошният зам.-министър. По думите му при посещения по регионите среща отчаяние от страна на земеделските производители. Мнозина от тях не кандидатстват за субсидиране, тъй като смятат, че както през последните години, трябва да си платят, за да го получат, а като ги получат, започва рекетът. „Показахме, че борбата с корупцията може да се води смело и с кураж” – коментира Христанов. Относно разширяването на пазарите също са намерени възможности, както за българския, така и за чуждия пазар.  Засилването на българския пазар може да стане чрез: проектите „Училищен плод” и „Училищно мляко”, общественият сектор да купува български плодове, зеленчуци, месо и мляко: столовете в училищата, детските градини, болниците, затворите, участъците, армията. Износът на продукция пък може да се осигури със събирателни пазари, какъвто има в Пловдив, там се събира продукцията на малки и средни производители и се изнася заедно.

Христанов разказа още, че по време на работата му в МЗГ са установени множество нарушения в различни сфери, в един момент обаче спрял да ги подава в прокуратурата, тъй като движение по тях нямало, и ги насочвал към други институции – ДАНС, ГД”Полиция” и други.

„Твърди много крадци са се набутали в земеделието през последните 10 години” – обобщи Христанов. Много от нарушенията са свързани със субсидиите – даде и конкретни примери той. В Ямбол например е установено преди 3 месеца, че субсидирани 5 дка овошки всъщност са набучени клечки, които 5 години от ОД”Земеделие” твърдят, че са овощна градина, която аха ще почне да плододава. В Свиленград пък вместо субсидираните насаждения с памук е установена поляна с магарешки бодили. По документи имаме 1 440 000 овце, но реално са 950 000, останалите са субсидиевъдски, подобно е и с конете – официално 48 000, а вероятно около 40 000 ги няма. Христанов даде и други примери – за инсенератори, ваксини, фалшиви животни и други. Според него има няколко мерки за подпомагане, създадени за облагодетелстване на конкретни направления, иначе ресурсът би трябвало да е достатъчен за развиване на земеделието.

Като на бойно поле бях буквално от първия ден, откак станах зам.-министър – разказа Христанов. По думите му  е имало и заплахи, „защото опитвахме да спрем тоя тип  корупционни неща, които източват огромната част от ресурса и блокират останалата.”.

Христанов анализира ситуацията в българското селско стопанство и в перспектива. Според него България трябва да има 50-годишна рамка и стратегия по отношение на това какво може да произведе и продаде в сферата на земеделието.

Според него в изготвянето на 50-годишната рамка трябва да участват както министерството, така и браншовите организации, университетски специалисти, ветеринари, всички, свързани със сектора. Рамката трябва да дава отговори на различни въпроси от сорта: може ли България отново да стане износител №1 на домати, колко рози трябва да гледаме, какво да правим с тютюна, кои земеделски култури да се увеличават и които не и други. Според Христанов зърнопроизводството е достигнало тавана си и сега на фокус трябва да са плодовете, зеленчуците, поливното земеделие и животновъдство. Христанов направи сравнение с Нидерландия, която при два пъти по-малко обработваема земя изнася селскостопанска продукция за 87 милиарда, а България – между 3 и 4 милиарда.

Миналата година през Капитан Андреево са минали 308 000 тона домати, от които 70 000 са останали в страната, минали са 180 000 тона пипер, от които 50 000 тона са останали. Според Христанов трябва да се прецени дали България не може да произведе тези зеленчуци, вместо да ги внася.

Според него през последните 10 години е имало структурна асиметрия в сектор земеделие, развивало се е предимно зърнопроизводството, а останалите култури – с минимални темпове. „Не че кова ГЕРБ, те не са за коване, а за разковаване” – коментира образно Христанов. Според него 10-годишният период е достатъчно време за реализиране на добра програма в тази сфера. Христанов смята, че е необходимо да се изработи правилната рамка за пребалансиране на сектора, „за да станем отново градината на Европа”.

Купуванетои продаването на гласове е престъпление!

 3,409 total views,  10 views today

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *