Елка Неделчева е директор на основното училище в село Раковски, работила е и като журналист, като връзки с обществеността в Община Разград и като началник на отдел „Регионално развитие и проекти и програми“ в Областна администрация. Активен и последователен член е на БСП от 2001 година. Няколко мандата е общински съветник, от 2015 година е председател на групата общински съветници на „БСП за България“.
Г-жо Неделчева, в предизборното си обръщение заявявате, че в тези трудни моменти не е време за популизъм и гръмки обещания, а за диалог в името на народа, за силна воля и трудни решения. В контекста на партийното предизборно мото „Разумните решения“ с кого е възможен диалогът на БСП и при какви условия?
Диалогът не само е възможен, той е задължителен и във всяка една демократична държава той е факт. От БСП винаги сме заявявали готовност за диалог по каквито и да е проблеми. За да има такъв, трябва да започнем отново да говорим един с друг и да чуваме чуждото мнение. За съжаление се вижда една тенденция на противопоставяне и омраза, която бе вкарана от ГЕРБ, и която бе продължена от новите партии в предходните два кратки парламента. Депутатите от тези партии се превърнаха в заложници на интересите и стремежа към постове на своите лидери. И в последното Народно събрание единствено БСП показа готовност и воля за постигане на консенсус по конкретни политики. Сега на прага на идващата зима са още по-остри – високата цена на тока и газа, на горивата, галопиращата инфлация, здравната криза, съдебната система и много други. Това са проблеми, които нямат партийна оцветеност, защото от тях страда всеки един български гражданин. Те трябва да се превърнат в база за постигане на диалог и консенсус в следващия парламент. Това очакват хората от нас. Ще бъде престъпление, ако политиците и този път излъжат надеждите на избирателите за стабилност и сигурност в несигурния свят, в който живеем. Ето защо БСП излиза на тези избори с готов план какво трябва да се направи през първите 100 дни, проект за бюджет за 2022 г., както и законодателна програма за започване на истинската промяна. Част от мерките в него предвиждат да се намали ДДС на енергоносителите, ДДС на храните от малката кошница, както и да се гарантират първите 200 киловат часа на всяко социално слабо семейство, като те се поемат от държавата. Да се създаде в бюджета за догодина антикризисен енергиен фонд, който да се използва именно за такива мерки. Парите в него ще се генерират от свръхпечалбите на производителите и търговците на електроенергия.
Като личен приоритет посочвате качественото българско образование, гарантиращо възможност за реализация на младите хора без разлика къде са го получили – в град или село. Кои са големите недостатъци на образователната система и какви реформи са нужни за постигане на тази цел?
Най-големият недостатък на образователната система такава, каквато е тя в момента, е, че създава предпоставки за все по-нарастваща функционална неграмотност на подрастващите. Българските училища са поставени в условия да работят едва ли не като ЕАД-та. Финансирането им зависи най-вече от броя на учениците и това принуждава и директорите, и учителите да снижат критериите си, за да не допуснат изтичане на средства от училищните бюджети. И всичко това на фона на все по-задълбочаващата се демографска криза в страната. Необходимо е да се намери разумния баланс между начина на определяне на финансирането и качеството на образованието. През 2016 година бе приет новият Закон за предучилищното и училищното образование. За съжаление голяма част от него бе прекопиран от чужди образователни закони и практики, които са неприложими в нашите условия.
Липсата на мотивация за по-добри резултати в училище у ученици и родители от социално слаби семейства, които никак не са малко, е още един сериозен проблем. Те изпитват апатия към образованието и не са наясно с какво то им помага. Това е проблем на цялото общество, което не дава добри примери за преуспели хора благодарение на това какво знаят и могат. Една сериозна част от учениците от тези групи, поради социални и икономически причини, отпадат рано от образователната система. Ранното отпадане от училище, както и завършването на средно образование, без да са придобити адекватни знания и умения, се отразява неблагоприятно върху индивидуалната и върху социалната възвръщаемост от образованието.
Бойко Борисов непрекъснато се хвалеше, че налива милиони в образованието. Мит ли е това или парите потънаха другаде?
Да, в последните години в образованието влязоха значителни средства за подобряване на материалната база, за квалификация на учителите, за преодоляване на изоставането по различни предмети на някои ученици. Но това бяха европейски пари, които щяха да влязат в училищата, независимо кой управлява държавата. Друг е въпросът дали бяха използвани най-рационално. Ще дам един пример. Министерство чрез централизирана обществена поръчка предостави на училищата в цялата страна интерактивни дисплеи на единична цена близо 7000 лв. В същото време по друг проект нашето училище също закупи интерактивен дисплей от много по-висок клас, който струваше 3600 лв. Оставям този факт без коментар, защото всеки средноинтелигентен човек може да си направи съответните изводи.
Ние от БСП от години настояваме да спре порочната практика с многото учебници – 5,6 или 7, по всеки един учебен предмет. Настояваме да се възстанови практиката за 1 учебник по 1 учебен предмет. Сега по това перо изтичат много средства, които биха могли да се оползотворят далеч по-ефективно, например за увеличаване на субсидията за безплатните закуски на учениците от І до ІV клас. Един по-задълбочен анализ може да открие още кранчета, през които изтичат парите за образование.
Какви ще бъдат останалите ви приоритети като народен представител?
Проблемите на хората от Лудогорието не са никак малко – ниски доходи, безработица, лошо здравеопазване, обезлюдявящите села, разбитите пътища. Решаването на всеки един от тях ще бъде приоритет за мен. Давам си сметка, че това са проблеми и в други региони и справянето с тях трябва да бъде национална политика. Трябва да има воля от страна на държавата за преодоляване на различията между отделните региони.
Без колебание мога да кажа, че партията, която редовно поставя в центъра на своите програми регионалната политика, е БСП. През 2013 г. наше правителство създаде фонд от 500 млн. лв. за развитие на регионите. Тогава областта получи над 16 млн. лв. за инвестиции. Контрастът е много видим. В началото на годината правителството на ГЕРБ подхвърли мизерните 500 хил. лв. за Разград, на фона на милионите, раздадени в управлявани от ГЕРБ общини. В нашата програма за новия парламентарен мандат се предвижда създаването на Национален фонд за сближаване на регионите. Целта на този фонд е в рамките на няколко години да се скъси значителната дистанция в размера на инвестициите, качеството на живот и перспективите за развитие между няколкото големи града и останалата част от страната. Моя лична кауза ще бъде включването на Разградска област към регионите за целенасочена подкрепа от държавата. Имам богат опит в разработването и спечелването на проекти, финансирани от европейски и национални фондове, така че несъмнено ще съм полезна за привличането на инвестиции в общините от областта.
Какви са Вашите послания към съгражданите Ви? Защо трябва да подкрепят кандидатите на „БСП за България“?
Първо, важно е всички да отидат да гласуват. С повече разум да направят информиран и обоснован избор – избор на разумните решения, каквито предлагаме ние от БСП. Да не се подават на натиск, зависимости и стимули. Да гласуват свободно и по съвест. От БСП неведнъж сме доказвали, че сме отговорни хора, имащи ясни и конкретни отговори на наболелите въпроси в държавата. Убедена съм, че в наше лице хората от Лудогорието ще видят гарант за една по-добра България – социална, справедлива и стабилна.