Доброволец в COVID-отделението на МБАЛ“Св. Иван Рилски“: Не можех да стоя безразличен и да гледам отстрани

Световната пандемия от COVID-19 събуди доброто у много от нас. Включвахме се в кампании за закупуване на апаратура, в подпомагане на хора под карантина и други подобни жестове. Всеки заслужава уважение за добрите си дела, но най-смелите решения взеха Човеците, които влязоха като доброволци в COVID-отделенията на лечебните заведения. В Разград това сториха един общопрактикуващ лекар и един студент.

Представяме ви студента по медицина Цветомир Русев. Той е на 22 години. Роден е в Разград. Завършил е ППМГ „Акад. Н. Обрешков“-Разград с профил биология и химия с английски език. Може и да не го разпознаете с предпазната маска, но сте го виждали на сцена – като танцьор от Средношколската формация „Лудогорска младост“ към Капанския ансамбъл. През 2016 г. Цветомир е и първият победител в конкурса „Крал на Панаира на киселото мляко“. Представял е Разград и се е завръщал с награди и от национални състезания по природни науки.

В момента Цветомир Русев е студент в МУ „Проф.д-р Параскев Стоянов“ гр. Варна, 4-ти курс, специалност медицина, но всяка седмица по 3 дни работи в COVID-отделението на МБАЛ“Св. Иван Рилски“-Разград.

Разказва, че не му е било лесно да вземе решението да стане доброволец, но съвестта му не позволила да остане безразличен. Смята, че натрупаният опит ще му е полезен в житейския и професионален път. Има наблюдения и разсъждeния върху развитието на пандемията, сам е преминал през заболяването, вече е ваксиниран и смята, че това е пътят за преодоляването на заразата.

Ето какво сподели пред Разград24/7 разградският доброволец в COVID-отделение:

Какво те мотивира да станеш доброволец в разградската болница – целта ти бе да трупаш опит в професията си, местен патриотизъм – да помагаш на болницата в родния си град, или просто на хората да помагаш?

Първо, искам да кажа, че решението да вляза и да помагам не го взех особено лесно. Както за всеки млад човек и на мен ми беше трудно да се лиша от „нормалния“ си начин на живот, защото едно влизане в КОВИД среда щеше да ми попречи да се виждам с моите близки, приятели, роднини с цел тяхната безопасност, особено на възрастните такива. Известно време ми отне да се реша напълно, но чувството за дълг надделя. Доколкото до това как съм се решил да помагам на хората от разградската болница и съответно на болните от нашия район, не съм имал никакви колебания. Знаех за проблемите, които персоналът изпитва с неспиращия наплив от болни и не можех да ги оставя сами, след като знам, че имам с какво да помогна. Не можех да стоя безразличен и да гледам отстрани. А опитът, който натрупах за тези месеци и който продължавам да трупам  с всяко едно дежурство, е безценен.

От кога си доброволец, какво точно прави един доброволец?

Първият ми работен ден беше на 30-ти ноември 2020г. Вече почти 4 месеца съм на терен. Работата ми като доброволец се изразява в това да помагам на всеки от отделението с каквото мога. Тъй като имам изкарани сестрински стажове, един от които в отделението по гастроентерология, отново в нашата болница, най-голямата част от задълженията ми са свързани именно със сестринска дейност – манипулации, обслужване на пациенти при прием и т.н. Също така помагам на лекарите при консултиране и преглеждане на пациенти, по време на визитациите.

Относно смените, преди да започна новия семестър, бях почти всеки ден в отделението, понеже, както казах, имаше огромен наплив от болни и съответно имаше доста работа. Сега, след като имам отново и ангажименти към университета, работя в петък, събота и неделя.

– Помниш ли първия случай на COVID-19, който видя, а кой е случаят, който никога няма да забравиш – някой завършил с хепиенд или с фатален изход?

Не мога да определя кой е първият случай, който видях, тъй като в деня, в който влязох в отделението, то беше пълно и трябваше много бързо да вляза в работния ритъм и процес. Мога да кажа обаче, че помня почти всеки един пациент, който е бил в нашето отделение, дори и само по име.

Всеки един пациент е строго индивидуален сам по себе си. Всеки има различен характер, манталитет и отношение. За мен всеки един изписан, жив, здрав пациент е хепиенд, защото това показва, че ние, като здравни работници, сме си свършили работата, а за случай с тъжен край е ясно, някои хора,за жалост, не успяват да се справят с това коварно заболяване. В нас отново като здравни работници, винаги остава горчивина след подобен развой.

– Срещна ли познати в COVID-отделението, ти самият преболедува ли заболяването и ако да – как се лекува?

Да, срещнах и продължавам да срещам. Болестта не подминава никого. Аз самият също се разболях, но, слава Богу, го прекарах леко.

Какви са ти впечатленията – третата вълна с какво е по-различна от втората като признаци на заболяването и сложност на протичането?

Това, което ми прави впечатление за третата вълна, е, че се наблюдава тенденция за по-тежко протичане и по-чести хоспитализации при млади хора. Ето сега например в отделението ни лежат 4-ма младежи- на по 22-23 години. Това е притеснително, защото досега го нямаше.

По-подготвени ли са здравните власти и лечебните заведения за втората вълна? Промени ли се и начинът на медикаментозно лечение?

Лечебните заведения мога да кажа, че са по-подготвени, защото вече заболяването е сравнително познато,  въпреки че постоянно се мени, направени са много проучвания, отделенията са установили оптималните терапевтични схеми, от които пациентите се повлияват най-добре. Относно действията на здравните власти, не е моя работа да коментирам.Спазваме правилата, които налагат.

Като цяло виждаш ли светлина в тунела? Какво е отношението ти към ваксините, ти ваксинира ли се, препоръчваш ли го на близките и познатите си?

Искам да кажа, че виждам и ще го кажа, но няма как да се случат нещата без сериозни мерки и решителни действия от страна на властите, защото здравните работници са изтощени, леглата бавно намаляват, натискът върху системата отново е огромен. Знам, че всички искаме стария си живот обратно, на всички ни липсва, но ще можем да си го върнем само с общи действия.

Относно ваксините, да, ваксинирах се с препарата на Астра Зенека на 12.03. Искам да призова всеки, който има възможност, да го направи, независимо с коя ваксина. Няма нищо страшно. Това е пътят, по който трябва да вървим, за да преборим пандемията.

Понеже учиш в по-голям град, виждаш ли разлика между отношението на хората към пандемията в Разград и Варна, къде хората са по-скептични към противоепидемичните мерки, ти като млад човек, който има нужда и от забавления, подкрепяш ли по-строги мерки?

Не, не виждам. Хората, както казахте, навсякъде са скептични. Както споменах и по-горе, всички искаме да живеем вече „нормално“. Относно мен, няма да лъжа, искам да имам възможност за забавления, кой не иска? Аз обаче видях нещата и от другата страна, видях болните, страдащите и умиращите. Видях тяхната мъка и мъката и притеснението на техните близки. Така че – да, подкрепям по-строги мерки. Искам да призова хората за още малко търпение и за ваксинации, че да може по-бързо да се свърши с всичко това.

След този опит, който трупаш в инфекциозните болести, това ли смяташ да ти е специалността и промени ли ситуацията със световната пандемия намеренията ти за специализация?

Ами трудно е да се каже, понеже в момента в инфекциозно отделение ние работим само с КОВИД пациенти и не съм виждал дори и 1% от останалите инфекциозни заболявания, но от това, което ми разказват лекарите от отделението, които са с огромен опит в тази област,звучи като доста интересна и разнообразна специалност, така че кой знае, може и това да е пътят в моята професионална реализация.

Като виждаш какви са кадровите проблеми в родното здравеопазване, и особено в Лудогорието, смяташ ли, когато завършиш, да се завърнеш в родния град?

Смело искам да кажа, че да, ще се върна. Не знам на кой етап от моя професионален и житейски път, но ще се върна, защото виждам огромен потенциал в нашата болница.

Искам да благодаря на целия екип на отделението по инфекциозни болести, начело с д-р Албена Княжева, за  начина, по който ме приеха в колектива си, за всички неща,на  които ме научиха и за това, че в тяхно лице намерих едни хора, които мога да нарека приятели.

 

 3,020 total views,  4 views today

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *