Честит Ден на храбростта!
Днес е празник на непримиримото в нас. Празнуваме достойнството на народа, недопуснал никога чужда армия да плени знамето му. Празнуваме горещата кръв, която ни изправя без колебание пред змейове всякакви, но и хладнокръвието на офицерите и войниците ни в непосилно трудни за България времена, каквито сме имали много.
Смелостта понякога е дръзка като знаме, а друг път – търпелива и постоянна като ковчежник на революционен комитет. И всякога – необходима, за да придвижим сами страната си напред – дори срещу течението, ако потрябва.
Понеже съм от Разград, не мога да не се вълнувам от нишката на тукашната смелост, вплетена неведнъж в българската история.
Знаете ли, че от Освобождението до 9-и септември разградският район е дал на България 148 офицери? Полковник Руси Лудогоров е само един от тях, но под негово командване българският военоморски флот отбелязва първата си сериозна победа, когато торпедоносецът “Дръзки” торпилира турския крайцер “Хамидие” по време на Балканската война.
А знаете ли, че имаме разградчанин, служил след Съединението във Френския чуждестранен легион? С удивителната си храброст в поредица от военни мисии Иван Моллов заслужил не само поредица от повишения в чин, но е награден и с военен орден за храброст с декрет на френския президент.
В Разград и хората на духа и словото не са можели никога да стоят безучастни – една от любимите ми истории е тази на журналиста Григор Попов, чиято дружба с Гоце Делчев и Пейо Яворов в София го спечелва за деен участник в македонското революционно движение.
И това са само няколко нишки. Само от моя Разград. Родината ни е от край до край пълна с истории за удивителни герои, но и за всекидневната смелост на предците, без които днес нямаше да сме тук – в европейска и свободна България.
Поклон пред паметта на всички военни и мирновременни герои, посветили живота си на страната ни!