Таня Тодорова: За БСП запазването и развитието на националната култура е основополагащ фактор за националното ни самочувствие.

“Българската култура винаги е била приоритет в политиката на БСП. За БСП запазването и развитието на националната култура е основополагащ фактор за национално самочувствие.

БСП разглежда свободата на медиите като гарант за демокрацията в България.

  1. Необходими стъпки за укрепване и развитие на българската култура
  • Утвърждаване принципа на демократизъм в културата и медиите, като водещ за свободата на словото и художественото творчество. Защита на интелектуалната собственост, авторското право и сродните права;
  • Отстояване на принципа на публично-частните партньорства в управлението на културата като гарант за демократичност, прозрачност иновативност и креативност;
  • Устойчиво културно развитие, гарантирано чрез не по-малко от 1% от БВП чрез Бюджета на Република България;
  • Духовна консолидация на българското общество; партньорство на изпълнителната власт с творческите съюзи, неправителствения сектор и икономическите субекти, за постигане на национално споделените цели и отговорности за съхраняване и развитие на българската култура;
  • Развитие на творческия потенциал чрез увеличаване средствата за обучение и възпитание в патриотичен дух на кадрите в областта на културата;
  • Равнопоставеност на творците от държавните, общинските и частните културни организации при подпомагане на художествените им проекти;
  • Опазване и развитие на културните и художествените ценности и историческо наследство на българската нация. Укрепване на художествените галерии, музейната и библиотечна мрежа чрез разширяване на целевите национални програми за подкрепа. Осигуряване на реален и виртуален достъп до музейните и библиотечни фондове и фондовете на художествените галерии.
  • Подпомагане реконструкцията, разширяването и обогатяването на материалната база на културните институти и превръщането на сценичните и виртуалните пространства в част от съвременната общоевропейска културна инфраструктура;
  • Специално внимание за поддържането и развитието на Националните резервати – археологически, исторически, архитектурни и др. Отпускане на достатъчно допълнителни средства за изграждането на специализирани звена към тях, гарантиращи ефективно поддържане, безопасност и охрана;
  • Систематична работа с финансовите инструменти на ЕС и ЮНЕСКО. Включване в оперативна програма „Регионално развитие” на повече обекти по приоритет „Устойчиво и интегрирано градско развитие” и по приоритет „Устойчиво развитие на туризма”;
  • Поддържане и модернизиране на националния културен календар чрез международни, национални, регионални и общински фестивали, творчески работилници, събори на изкуствата, народното творчество и занаятите.
  1. Мерки за преодоляване на кризата в медийния сектор:
  • Широко обществено обсъждане с участието на всички заинтересовани професионални общности на промени в медийното законодателство и приемане на общовалидни стандарти за тяхното прилагане;
  • Изработване на обективни критерии за финансиране на медиите с държавни и европейски средства, което да се извършва прозрачно, с ясна отчетност и без съмнение в политическа корупция по оста управляващи-партии- администрация-медии;
  • Въвеждане на законови минимуми за отразяване в медиите на българска продукция (филми, музика и др.);
  • Създаване на работещ в полза на обществото морално-етичен кодекс за развитие на обществените медии като анализиращи в дълбочина социално-икономическите проблеми, регионалните неравенства, проблемите и първопричините на духовната и демографската криза;
  • Последователна защита на свободата на словото и подкрепа на новаторски идеи в медийното пространство чрез създаване на активна платформа за алтернативен на официалния дебат за решаването на медийните проблеми.
  1. Осъвременяване на националното културно и медийно законодателство и подзаконови нормативни уредби.
  • Закон за защита и употреба на българския език, писменост и книжовност;
  • Закон за културното наследство и наредбите към него;
  • Закон за сценичните изкуства;
  • Съвременна нормативната база за развитие на българската книга, кино ипластични изкуства;

Законодателно регламентиране на меценатството, на обществените фондове и публично-частното партньорство в сферата на културата;

  • Пълноправно участие на професионалните творчески съюзи в развитието на културните процеси.
  • Активно ангажиране на читалищата в процеса за възпитание на подрастващите и разширяване на тяхната дейност чрез финансово стимулиране на работещите в тях.
  • Разработване на правна база, даваща възможност приходите от творческа дейност в държавните и общинските културни институти да остават в тях. Увеличаване заплатите на читалищните, библиотечните и музейните работници.
  • Въвеждане на договорното начало на конкурсните форми и стимулиране на конкуренцията между творческите кадри и индустрии.

ТУРИЗЪМ

  1. Изработване на ясна държавна политика за развитието на всички видове туризъм.
  • Специална държавна програма за обезпечаване кадрите в туризма – Добавяне към списъка на професиите за професионално образование и обучение специалности, нужни на туризма и разкриване на паралелки в специализираните средни училища в районите с балнео и спа туризъм;
  • Прекратяване отдаването на концесия на туристическите обекти – публична държавна собственост (плажове, пещери, др.);
  • Държавата да стопанисва, управлява и поддържа всички туристически обекти, които са публична държавна собственост. Създаване на публичен регистър на туристическите обекти- държавна собственост;
  • Обединение на туристическия бранш с помощта на държавата в национално представителна Единна туристическа организация;
  • Създаване на гаранционен фонд (ГФ) за туроператорите;
  • Създаване на национална резервационна система с безплатен достъп на всички представители на туристическия бранш, която да се поддържа, управлява и популяризира от Министерство на туризма;
  • Лансиране на специални програми за туризма, субсидирани частично от държавата чрез предоставяне на туристически ваучери.

Три от програмите да са насочени към хората над 60 год. възраст, семействата с малки деца и учениците, адругите две – за използването на ваучери за храна, туристически услуги и др. Специални ваучери да бъдат предоставени за посещение на културни и природни забележителности извън активния туристически сезон.

2.Особено внимание и грижа за развитието на алтернативния туризъм, свързан с културно-историческото и духовно наследство.

Това е мой личен приоритет и аз ще настоявам в следващото Народно събрание да бъде намерено адекватно решение.

  • Ясен регламент за организацията и източниците за финансиране на събитийния /културно-познавателен, фестивален, конферентен и др,/ туризъм;
  • Създаване на регионални Музейни центрове, които да съчетават традиционните експозиционни форми с интерактивните и специални зони на занаятите, кулинарията и винопроизводствата;
  • Стимулиране изграждането на Исторически и приключенски паркове, като вид атракция, свързана историческото наследство и стимулираща, както семейния отдих, така и развитието на туризма.”

Таня Тодорова – кандидат за народен представител от коалиция “БСП за България” за 18-ти Разградски многомандатен регион

Купуването и продаването на гласове е престъпление!

 2,525 total views,  2 views today

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *