Дали някога ще живеем в приказка с щастлив край хич не е сигурно, обаче разиграхме в усъвършенстван вариант един от култовите фразеологизми за българската действителност.
Вместо да ядем доматите с колците се оказа, че сме засадили растенията с кофите.
Е, поне кофите са пластмасови, а не поцинковани, че току виж някоя конструкторка поискала авторски права.
Откак излезе на светло тази иновация, авторите й са по-ниски от изсъхнала туя, един-единствен техен привърженик изрази съмнение за инсценировка, в което за да повярваш, трябва да си с няколко чифта розови или синьо-лилави герберски очила.
Хем е смешно, хем е за плач, но такава е реалността.
Истината за над 600 дръвчета, посадени в „Орел” с отрязани корени или с пластмасовите кофи, лъсна на пресконференция на кмета Денчо Бояджиев и заместниците му, на която той направи отчет за първата година от четвъртия си кметски мандат.
Лошото наследство и световната пандемия, за справянето с която са заминали четвърт милион лева от общинския бюджет, забавиха изпълнението на част от ангажиментите, но по всички тях се работи и някои ще видим скоро – стана ясно от отчета.
СМС-паркиране, нов паркинг до недостроената сграда на МВР, две кръгови кръстовища и ремонт на „Странджа” са сред тези, които са най-чакани от разградчани и те си ги търсят включително с коментари в социалните мрежи.
А не знам дали сте забелязали, обаче настоящите зам.-кметове отговарят на тези коментари, всеки по ресорите си, а предшествениците им бяха мълчаливи в социалната мрежа – единият стана фейсбук активен, когато се регистрира в Бюрото по труда, а на другия половинката му като Матросов защитаваше властта, нещо като Наско Раев, Сираков де, ама в нашия случай наобратно.
Ох, колкото и да е тинесто, предпочитаме още да поровим в политическата кофа, отколкото да минем на постоянната и най-тежка от март насам тема – COVID-19.
Ударихме нов рекорд тази седмица – 68 болни за ден.
И то като имате предвид, че фургонът пред болницата е все още паметник, не функционира, а се разчита само на действащите лаборатории.
В същия ден се появи и засега най-високият и буквално и в йерархията пациент – позитивен тест даде областният управител Гюнай Хюсмен.
Като се има предвид, че и директорът на болницата, и шефът на полицията са със същата диагноза, направо се чудим вече има ли кой да кара влака на областно ниво или и той е паркиран вече пред болницата, в която медицинските лица изнемогват.
От лечебното заведение официално отправиха вик за помощ, защото не достигат и лекари, и сестри, и санитари.
Така е навсякъде вече, но лошото за разградската болница е, че се коментира неофициално, че много липсват и предпазни средства за наличните медицински кадри, което заедно със статичния фургон е въпрос на мениджмънт от началото на пандемията, не от оня ден.
Мазало е и в образованието, където прочие проблемът с влака също е наличен зарази заболяването на шефа на образователното управление и тежката загуба, която той претърпя.
То едно, че в образователното и здравното министерства не могат да се координират какво се прави с училищата, та прехвърлят решенията на регионите, ама нашият регион показа, че взема решения, както Жътварите от „Игри на волята” редят пъзел – тоест стигат до към средата.
За час и половина в сряда местните медии получиха 5 прессъобщения и уточнения на прессъобщения относно решенията на Областния кризисен щаб, а някои от училищните директори даже и не разбраха, че са имали цели два часа, за да поискат от щаба да минат на дистанционно обучение.
Ама пък иначе се подготвяхме за втората вълна цяло лято.
Мале, ами ако има и трета…
Обаче на фона на тази дисхармония от решения има една институция, която показва бърза и точна реакция, а и не я скриха от хората.
Окръжният съд – обявиха си хората, че имат болен служител, отложиха на секундата делата, опразниха сградата, за един следобед дезинфекцираха и на другия ден към обед всичко си продължи по реда.
Оппа, май намерихме машинист за влака.
Тоз COVID-19 много се намеси и в спорта, по-конкретно в любимия ни „Лудогорец”.
Нашите момчета сигурно са най-тестваните хора в България за Коронавирус, сещате ли се, те първи имаха досег със заразата с мача в Милано и дълго удържаха фронта с инциденти случаи на заболявания.
Хич не е сигурно обаче колко се тестват съперниците им, защото на няколко пъти се случи отбор, с който са играли, след ден да обяви по 6-7 и повече болни.
Абе малко е афиф контролът и в спорта, като имате предвид, че за липса на дистанция на стадиона, което е изискване на българското законодателство, ЦСКА бяха глобени не от българските власти, а от УЕФА.
То така беше и преди години за расистки възгласи, ако си спомняте.
Сега обаче нещата се притеснителни за нашите шампиони – дали изобщо ще имаме футболисти да излязат за останалите ни евромачове.
Те са мачове на честта, но са също много важни и трябва да ги изиграем достойно.
Ще стискаме палци да се възстановят бързо и без последствия нашите орли.
Младите надежди в другите спортове, предимно индивидуални, също ни носят радост.
През тази седмица първо се отчетоха каратеките със 7 медала, а после боксьорките – с 4 от 4.
А вече започват номинациите за „Спортист на годината”, да видим кой ще №1.