Ослушвахме се дали музата ще иска да възпее предизборните разградски страсти, наднича сякаш, затова започваме краткото обзорче преди старта на предизборната кампания.
То няма да е точно обзорче, а нашият поглед в бъдещето с елементи на анализ на настоящето или обратното – анализ с елементи на поглед.
Орехавяха кандидатите да стават депутати за два месеца, по-точно някои изтрезняваха, други – хич биля и ожидат да се видят с избирателя, ама помежду си – не съвсем.
Направи впечатление, че нито една от основните листи не дойде в целия си блясък в РИК да се регистрира, все някой липсваше, а една от листите си направи предрегистрационна снимка, на която така е спазена дистанция, че всички изглеждат еднакво високи, явно никой да не изпъква.
Мандатите си остават четири, кандидатите са вече 110, а бяха 124.
Скучнее нашият избирателен регион за повечето парти, сигурно защото официално се разпределят едва 4 мандата, а практически – 2.
ДПС заложи на тези избори на абсолютно същата листа и вероятно ще се получат абсолютно същите резултати.
Освен в един аспект – имаше на предишните избори един кандидат от по-задните редици, който събра повече преференции, отколкото втория в листата, обаче не отговаряше на другото условие на Изборния кодекс – гласовете да са 7% от гласовете за партията му.
Е, този кандидат – Денис Татар – вероятно си е взел поука от стари случки и смятаме, че няма да има толкова преференции, освен ако не е нещо мазохист.
От ДПС очакваме кампания със стягане на редиците, което стартира от посещението на ръководството на партията в Турция, а вторият традиционен акцент ще е анти-Гюнай Хюсмен-кампания – политикът с най-много преференции и най-много врагове в региона.
Прочие това правило за 7-те процента е доста несправедливо, както и това, че бюлетините без преференции се броят за първия.
И дано бъдещият парламент вземе мерки да ги коригира.
Вероятно пак ще го ръководи нашият човек – Ива Митева.
Логичният ход на ИТН бе единият регион, в който парламентарната председателка да води, да е родният й Разград.
Местният патриотизъм, както и очакванията ИТН да е все по-близо до властта, а ние, българите, гледаме да сме с първите на деня, както и смяната на натоварения с негативни наслагвания от предишни партии областен лидер с неизкушената досега от политиката, но и без негативи, Мария Господинова, според нас със сигурност ще подпомогне спечелването на третия разградски мандат именно от партията на Слави Трифонов.
Друг е въпросът дали Митева няма да влезе от софийския район, където води.
Именно с оглед тази реална възможност е странна подредбата на разградската листа след първото място.
Вторият и третият грам общо с Разград нямат, а листата дори не е пълна до 8 кандидати.
Единият води в Търговище и може да не го броим, но другият – столичен ортопед с турско име – явно целенасочено е сложен втори в листата, но и рисковано – колкото привлича турскоговорящите ни сънародници, толкова отблъсква останалите.
То и той е в две листи, ама е четвърти в Русе, надали там ИТН ще вземе половината мандати.
Прочие, ако приемем, а то явно ще стане, че ИТН ще е новата управляваща политическа сила, то листите й по региони ще са кадрови банки за управници, малко ще е трудно за Разград да се открои да речем бъдещият областен управител.
Само две от бизнесдамите в листата подсказват управленски потенциал или поне така изглежда.
Като стана дума горе за Русе, много ще е важно какво ще избере Русе.
Очакванията, да не кажем обещанията, пък хич и да не казваме надеждите, са Десислава Атанасова като втора в листата на ГЕРБ в Русе да стане депутат оттам, а от Разград от трети опит от тази позиция най-сетне да влезе бившият областен управител Гюнай Хюсмен.
Друг е въпросът дали от Русе ГЕРБ ще има 2 мандата, а още по-друг дали в Разград ще има мандат.
Смело и безотговорно ще заложим на отговор „не” и на двата въпроса.
Така, имаме още 1 разградски мандат и няколко политически партии, които биха могли да се пресегнат към него.
Партиите от патриотичния, по-скоро патриотарски, спектър, никога не са хващали ръка от Лудогорието, няма и този път да хванат.
ИСМВ също нямат шансове с този доста странен ход в града на десеткратните шампиони по футбол „Лудогорец” за втори път да издигнат за водач на листата лидера на фен клуба на ЦСКА.
Кой остана – левите и десните.
БСП и Демократична България, които обединявайки се в Разград, свалиха ГЕРБ от власт в общината, избраха различни подходи към тези избори.
БСП рязко смениха състава на листата, като водачът-парашутист бе заменен с местен човек.
Сега въпросът е дали е достатъчно популярен или предимно в средите на професионалното си развитие, което пък при Елка Неделчева не е тесен коридор, но остава да видим дали е достатъчно широка зала.
Десните пък направиха уж леки корекции, обаче едната осезателна.
Не че джипитата имат слаба подкрепа, но действащ заместник-кмет, в случая Мирослав Грънчаров, е доста по-популярен и поне засега с преобладаващо положителни отзиви за работата му.
И ако трябва да обобщим, борбата за двата мандата, особено за единия, ще е доста безмилостна, за него точно няма да залагаме, залозите ще ги оставим за Европейското първенство по футбол, все пак сега е момента за апартамента, а и то се провежда на 4, в случая на 5 години, а изборите взеха често да се случват, ако не познаем тези, може да познаем следващите.