7 юни – 10 юни 2021 г.

Разград

Ослушвахме се дали музата ще иска да възпее предизборните разградски страсти, наднича сякаш, затова започваме краткото обзорче преди старта на предизборната кампания.

То няма да е точно обзорче, а нашият поглед в бъдещето с елементи на анализ на настоящето или обратното – анализ с елементи на поглед.

Орехавяха кандидатите да стават депутати за два месеца, по-точно някои изтрезняваха, други – хич биля и ожидат да се видят с избирателя, ама помежду си – не съвсем.

Направи впечатление, че нито една от основните листи не дойде в целия си блясък в РИК да се регистрира, все някой липсваше, а една от листите си направи предрегистрационна снимка, на която така е спазена дистанция, че всички изглеждат еднакво високи, явно никой да не изпъква.

Мандатите си остават четири, кандидатите са вече 110, а бяха 124.

Скучнее нашият избирателен регион за повечето парти, сигурно защото официално се разпределят едва 4 мандата, а практически – 2.

ДПС заложи на тези избори на абсолютно същата листа и вероятно ще се получат абсолютно същите резултати.

Освен в един аспект – имаше на предишните избори един кандидат от по-задните редици, който събра повече преференции, отколкото втория в листата, обаче не отговаряше на другото условие на Изборния кодекс – гласовете да са 7% от гласовете за партията му.

Е, този кандидат – Денис Татар – вероятно си е взел поука от стари случки и смятаме, че няма да има толкова преференции, освен ако не е нещо мазохист.

От ДПС очакваме кампания със стягане на редиците,  което стартира от посещението на ръководството на партията в Турция, а вторият традиционен акцент ще е анти-Гюнай Хюсмен-кампания – политикът с най-много преференции и най-много врагове в региона.

Прочие това правило за 7-те процента е доста несправедливо, както и това, че бюлетините без преференции се броят за първия.

И дано бъдещият парламент вземе мерки да ги коригира.

Вероятно пак ще го ръководи нашият човек – Ива Митева.

Логичният ход на ИТН бе единият регион, в който парламентарната председателка да води, да е родният й Разград.

Местният патриотизъм, както и очакванията ИТН да е все по-близо до властта, а ние, българите, гледаме да сме с първите на деня, както и смяната на натоварения с негативни наслагвания от предишни партии областен лидер с неизкушената досега от политиката, но и без негативи, Мария Господинова, според нас със сигурност ще подпомогне спечелването на третия разградски мандат именно от партията на Слави Трифонов.

Друг е въпросът дали Митева няма да влезе от софийския район, където води.

Именно с оглед тази реална възможност е странна подредбата на разградската листа след първото място.

Вторият и третият грам общо с Разград нямат, а листата дори не е пълна до 8 кандидати.

Единият води в Търговище и може да не го броим, но другият – столичен ортопед с турско име – явно целенасочено е сложен втори в листата, но и рисковано – колкото привлича турскоговорящите ни сънародници, толкова отблъсква останалите.

То и той е в две листи, ама е четвърти в Русе, надали там ИТН ще вземе половината мандати.

Прочие, ако приемем, а то явно ще стане, че ИТН ще е новата управляваща политическа сила, то листите й по региони ще са кадрови банки за управници, малко ще е трудно за Разград да се открои да речем бъдещият областен управител.

Само две от бизнесдамите в листата подсказват управленски потенциал или поне така изглежда.

Като стана дума горе за Русе, много ще е важно какво ще избере Русе.

Очакванията, да не кажем обещанията, пък хич и да не казваме надеждите, са Десислава Атанасова като втора в листата на ГЕРБ в Русе да стане депутат оттам, а от Разград от трети опит от тази позиция най-сетне да влезе бившият областен управител Гюнай Хюсмен.

Друг е въпросът дали от Русе ГЕРБ ще има 2 мандата, а още по-друг дали в Разград ще има мандат.

Смело и безотговорно ще заложим на отговор „не” и на двата въпроса.

Така, имаме още 1 разградски мандат и няколко политически партии, които биха могли да се пресегнат към него.

Партиите от патриотичния, по-скоро патриотарски, спектър, никога не са хващали ръка от Лудогорието, няма и този път да хванат.

ИСМВ също нямат шансове с този доста странен ход в града на десеткратните шампиони по футбол „Лудогорец” за втори път да издигнат за водач на листата лидера на фен клуба на ЦСКА.

Кой остана – левите и десните.

БСП и Демократична България, които обединявайки се в Разград, свалиха ГЕРБ от власт в общината, избраха различни подходи към тези избори.

БСП рязко смениха състава на листата, като водачът-парашутист бе заменен с местен човек.

Сега въпросът е дали е достатъчно популярен или предимно в средите на професионалното си развитие, което пък при Елка Неделчева не е тесен коридор, но остава да видим дали е достатъчно широка зала.

Десните пък направиха уж леки корекции, обаче едната осезателна.

Не че джипитата имат слаба подкрепа, но действащ заместник-кмет, в случая Мирослав Грънчаров, е доста по-популярен и поне засега с преобладаващо положителни отзиви за работата му.

И ако трябва да обобщим, борбата за двата мандата, особено за единия, ще е доста безмилостна, за него точно няма да залагаме, залозите ще ги оставим за Европейското първенство по футбол, все пак сега е момента за апартамента, а и то се провежда на 4, в случая на 5 години, а изборите взеха често да се случват, ако не познаем тези, може да познаем следващите.

 2,020 total views,  14 views today

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *