Да се похвалим първо: от десетина дни си наблюдаваме посещаемостта на сайта с Гугъл Аналитикс и установихме, че държавите, в които ни четат, са 50, а от континентите ни липсва само Антарктида.
Ясно, че най-много са в България, после в Германия, САЩ, Турция, Великобритания, Белгия, Испания, Нидерландия и Франция, обаче специално искаме да благодарим за интереса и да поздравим читателите ни от: Танзания, Филипините, Мексико, остров Мавриций, Мароко, Ливан, Кувейт, остров Джърси, Чили, Ирак, Катар, ЮАР и Австралия.
Ако не сте си просто регистрирали там профила, а сте от Лудогорието и в момента сте по тези места, ще се радваме да се свържете с нас и да ни разкажете как живеете тъй далеч от родния край в условията на световна пандемия, а и изобщо как сте, с удоволствие ще разкажем вашите истории.
А сега да си припомним как ние живяхме през отминалата седмица.
Хубаво е, че при трудни условия, интересът към добрите новини се засилва.
Ние ги търсим, защото смятаме, че хората трябва да виждат и доброто, когато им е тежко, а вие ги търсите, защото ви дават надежда за бъдещето.
Тази седмица започна с бабата от Печеница, която си дари пенсията на исперихската болница, а завърши с друга исперихска инициатива – „Ако имаш нужда, вземи, ако имаш възможност, дари!”.
Много новини ражда Исперих от край време, ама често и не са положителни.
Не сме ги смятали, обаче така на пръв поглед най-много са нарушителите на карантината в Исперихско.
Ами крайно време е да ги видим и в съда, пък било и по скайп осъдени, ама с истински присъди.
Крайно време е и прокуратурата да повдигне обвинение на поне един от паникьорите, които с уж невинен пост във Фейсбук, просто за да „информират” хората, създават страх и паника сред населението.
Защото е лесно две седмици да се води досъдебно производство срещу мъртвец, ама срещу истинските автори на лъжливи съобщения – сякаш идва малко трудничко.
Може да ни наричате „мисирки”, може за доста от нас това да е напълно оправдано, но все пак информирането е работата на журналистите, затова най-добре си изберете на кого от нас да вярвате, останалото е нещо като „копърки” – уж такси, ама не баш.
Иначе през тази седмица продължи реализацията на креативните идеи в някои сектори.
Традиционният великденски конкурс за детска рисунка, организиран от 6 години от Областния управител, например ще се проведе онлайн.
Първолаци от ОУ”Н.Икономов” пък записаха видеопоздрав за своите приятели от Дома за пълнолетни лица с деменция.
През тази седмица стартира практически и безплатният WiFi в Разград – в 15 точки по европроект, заради ситуацията едва ли се използва много-много, ама ще му дойде времето.
От общинското предприятие „Разградлес” пък обявиха, че вече продават дърва дистанционно.
Има хора, които така и не разбраха, че животът не е тотално замръзнал, като в приказката за Спящата красавица.
Има институции, които работят, има и нужда да се поддържа духът на хората, тука изключваме Областния кризисен щаб, който за последно заседава на 17 март и оттогава явно е в нелегалност.
Та по темата: Великденските празници са хубав повод да покажем, че има надежда.
И то наистина има – в една от активните групи в социалните мрежи започна на пръв поглед деструктивна дискусия на тема – трябва ли да има Разград великденска украса или парите за нея трябва да се използват за друго.
90% от коментиращите първо или се бяха информирали или са си паметливи, та знаеха, че украсата е миналогодишната и през тази година стотинка не е похарчила общината, за да бъде тя поставена, и второ – смятаха, че великденските пиленца, зайчета и кошници носят позитивизъм и красота в трудното ни ежедневие.
И като стана дума за красота: честити, здрави и щастливи да са ни 2868 именици от община Разград в деня на красотата – Цветница, а също и имениците от останалите 6 лудогорски общини.