Мила Златева е психолог. Докторант по Педагогическа и възрастова психология към Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“. Живее в Разград от 10 години. Разговаряме с нея за психологията, проблемите на съвременния човек, хората и технологиите, отношенията деца – родители.
- Защо психология? Имате ли спомен как направихте този професионален избор?
- Направих този избор напълно осъзнато. Когато навремето завършвах гимназия, бях много объркана. Дипломата ми и езиците, които владеех, ми даваха възможност да уча в чужбина. Бях любопитна и исках да попадна в нова културна среда, но не знаех какво направление да избера. Виждах безкрайния хоризонт пред себе си и всичко беше възможно, а аз не знаех какво да правя с тази свобода. Лутах се и не намирах решителност да избера посока. Чувствах, че съм в безизходица и поисках съвет от баща си. Той ме насочи към правото. Започнах да уча право в Германия и дълго време се опитвах да убедя сама себе си, че това е адекватен избор. Всъщност психологията винаги е била в мен, но по това време не признавах съществуването й, защото имиджът на тази професия плахо се утвърждаваше и голяма част от хората считаха психолозите за екзорсисти. Върлуваха различни стереотипи. На психолог ходят само „лудите“! Психолозите четат мисли и хипнотизират клиентите си, за да манипулират живота им! След година и половина в Германия осъзнах, че животът ми е ценност и е важно как оползотворявам всяка секунда. Не беше лесно решение. Не беше лесно да се изправя пред родителите си и да им кажа, че ще прекъсна следването си и известно време няма да уча нищо, а ще търся себе си. Живях в Португалия, а след това и в Палма де Майорка. Когато две години по-късно се върнах в България, концепцията ми беше готова. Бях по-близо до отговора на въпроса „Коя съм аз и какво искам от този живот?“. А защо именно психология – защото тя живее в мен и аз не мога да отричам нейното съществуване, както опитах в миналото. Тя ми позволява да живея непрекъснато в класически роман и да го пренаписвам всеки ден по нов начин. Търся в себе си и обичам живота. Психологията предлага различни трасета, за да излизаме от лабиринтите си! На клиентите си давам разбиране и подкрепа, а това ме кара да се чувствам пълноценна и удовлетворена в края на деня.
- Според Вас какви са проблемите на съвременния човек?
- Трудно бих могла да обобщя и все пак. Свръхобгрижваните деца на нашето време са символ на бездната в семейните отношения и криворазбраната обич. Те са белег за това колко малко интимна любов има в семействата и колко много страх! Налице е свръхфиксация в детето за сметка на личностното развитие на родителите и подхранване на тяхната емоционална близост. В този съюз децата са най-потърпевши, защото контролирайки всеки аспект от живота им (дори правейки го с най-добри намерения), обричаме тяхната независимост на гибел. Предпазвайки ги от всичко, ние им внушаваме, че светът е лошо място и те имат нужда от непрестанна закрила, а също и че те сами не могат да се справят с цялото това зло, а имат нужда от помощ!
Притеснително е и колко много хора са зависими от психоактивни вещества, алкохол. Колко пошли са идолите на нашето време и утвърдените в обществото ценности. Консуматорското мислене като криза на духа – да изглеждаш неестествено, да се държиш неестествено, да печелиш пари и да постигаш успех, независимо че по пътя малко си поизгубил човешката си същност, да живееш на пълни обороти и да нямаш време за себе си. Подобно стремглаво отдалечаване от истинската човешка същност не може да просъществува, без да нанесе вреда. Всичко това се отразява на тялото и психиката и става причина за натрапливи мисли, тревожност, паник атаки. Човешката машина е издръжлива, но все някога показва, че така не може вечно! Накрая рухва и изпраща телеграма под формата на някакви симптоми. Изпраща последно предупреждение! Тогава човек обикновено осъзнава какво си причинява и търси помощ!
- А какви са проблемите в интимните отношения?
- Разбира се, всичко е много индивидуално и трудно би могло да се генерализира, когато говорим за човешки същества. Когато двама души сформират двойка, те влизат във връзката си заедно с всички свои личностни проблеми. Това е шокиращ сблъсък, който бих оприличила на катаклизъм и обикновено идва, когато се изчерпа първоначалният страстен период. Една сериозна връзка изисква и сериозна работа! Желание за непрестанна промяна и усъвършенстване. Тя се обогатява, ако и двамата влагат в личното си развитие и не се фиксират в партньора си. Проблем на връзките е, че те понякога износват на плещите си ниското самочувствие на партньорите, ниската им култура на общуване, нежеланието им да се задълбочат и да погледнат на ситуацията от друг ъгъл, заравяне в битовизми.
- Считате ли, че технологиите затрудняват комуникацията между хората?
- Всъщност понякога технологиите улесняват комуникацията между хората. Дават възможност да общуваш с хора в другия край на земното кълбо и това е страхотно. Хора, които имат здравословни проблеми и не могат да говорят и да се движат, използват софтуер, който им позволява да използват погледа си като компютърна мишка и така да се свързват с околния свят! Колко гениално е това! Не може да обвиняваме технологиите, без да отбележим и тяхната огромна заслуга. Лично аз виждам проблем в начина, по който хората котират образа си в социалните мрежи, като го изграждат върху фалшивия просперитет, така дълбоко утвърден в обществото като мерило за успех. Ако човек запази реалистичната си преценка и осъзнава, че социалните мрежи не изчерпват реалността, а напротив дори не представят и малка част от безкрайно интересния свят наоколо, то може би всичко е наред.
- Децата ни също преминават през подобни процеси. Искат да са популярни в училище, съучениците им да ги харесват.
- Точно така е! Това е нормален процес. Ако се замислим, ще разберем, че той е и от еволюционно значение. Да си представим, че живеем в естествени условия. Част сме от племе. Ако ти не си приет от племето, твоите шансове да оцелееш драстично намаляват. Ако си част от племето, оцеляваш. В модерния свят не е много по-различно. Всеки се стреми да бъде социално одобрен и приет от другите. Важно е да не се изпада в крайности. Когато искаме да предпазим децата си от крайности, трябва да започнем още от самото начало. Първо, важно е в хода на възпитанието на децата да им покажем, че обичта ни към тях е безусловна! Каквото и да направят, ние като родители ще ги обичаме винаги! Разбира се, някои техни постъпки няма да ни харесват и ще им правим забележки, но това не означава, че сме спрели да ги обичаме! Ще очертаваме ясно границата на допустимото поведение. Проблем е, ако казваме на детето си: „Щом правиш това, аз не те обичам вече!“; „Ти с нищо не се справяш никога!“. Детето може да изгради проблематични отношения с околния свят, ако базата, върху която стъпва, е тази. Ако детето е обичано от родителите си безусловно, вероятността да изпадне в крайност в желанието си да бъде прието е по-малка. Когато родителите обичат децата си безусловно, детето има възможност да изгради позитивна самооценка. Ако то самото се чувства добре в собствената си кожа и изпраща такива сигнали на околните, то може да си позволи да свири на гайда, докато всички останали свирят на китара и това да не е проблем и повод за подигравки, а дори да се счита за нещо вълнуващо, различно и интересно. Важно е с какво самочувствие носиш собствената си различност и как с нея си проправяш път и извоюваш своето място на този свят!
- Вие работите с деца и с възрастни?
- Да, консултирам деца и възрастни.
- Как обяснявате на най-малките какво е да си психолог?
- Преди време се наложи да обясня на собствените си деца какво е психолог и от този момент използвам дефиницията, която предложих и на тях. Психолог е човек, който е готов да чуе всичко за теб – и доброто, и лошото, а когато чуе всичко, той продължава да те подкрепя и дори още повече те харесва! Пред него не е нужно да бъдеш добър/хубав/послушен. Пред него може да бъдеш, какъвто си! Той ще те подкрепя, така че да може да промениш нещо в живота си и да се чувстваш добре! Няма да ти се кара! Няма да ти се сърди! Няма да ти дава съвети, но ще е до теб!
- Във Вашия сайт mila-zlateva.com всеки има възможност да прочете различни статии, писани от Вас, да зададе анонимен въпрос и да види коя е мисълта на деня. През сайта може да бъде поръчана и Вашата книга „Живота го пилееш, като го пестиш“. Какъв е сюжетът на книгата?
- В книгата „Живота го пилееш, като го пестим“ правя опит да представя лудостта отвъд обществената стигма. Надявам се, че книгата ще бъде предпоставка за това някои хора да преобразуват страховете си в любопитство и да приемат по нов начин хората, които имат психични проблеми.
Мила Златева провежда консултации с клиенти в гр. Разград, ул. Марица 18, ет.2, кабинет 16. Консултациите се провеждат след предварително записан час на тел.: 0876 16 09 16
Сайт: www.mila-zlateva.com