„Смили се, Господи, над нас, и стори, всемилостиви и велики Боже, да заглъхне адският рев на смъртоносните оръдия, да млъкнат писъците и на бойните полета, и по домовете, да пресъхнат потоците от човешки кърви и сълзи. Съжали се, Господи, над невинните дечица, над беззащитните жени и грохнали старци, и спри, всемогъщи Боже, войната, за да не се увеличават безмерно клетите сираци, нещастните вдовици и злочестите старци. Съжали майките, чиито сърца се терзаят и късат от мъка…”
В седмицата, в която започна войната, не може обзорът ни да започне с добра новина, защото добра новина няма.
Първите изречения са част от Молитва за спиране на война от „Православния молитвеник”, ако знаехме ислямска молитва за мир, и нея щяхме да публикуваме.
И ние сме малки, и страната ни е малка, за да можем да сторим нещо значимо за прекратяване на военните действия.
Но и малкото е значимо – да прочетеш молитва, да подариш одеяло, да бъдеш добър и съпричастен към някой в нужда.
Малките усилия се превръщат във всеобща вяра и воля и мирът получава по-голям шанс.
За реалните мерки ще разчитаме на политиците, пред телевизорите ще се възхищаваме на украинските мъже, които доброволно се включват в защита на Родината си, защото никак не е сигурно, че, ако недай си Боже, се случи нещо подобно някога в България, ще видим и 10% от подобен патриотизъм.
С надежда, че разумът ще надделее, да се върнем на нашите си лудогорски теми.
Колкото и да се шегуват в социалните мрежи, че заради войната е забравена темата с COVID-19, това хич не е вярно, даже взе да повтаря заразата.
Всеки ден по няколко десетки жители на региона се разболяват, умират между 1 и 4, масово паралелки в училищата са под карантина, тази седмица стигнаха до 9 училища.
И въпреки това, и въпреки очакванията за сняг, вече ухае на пролет с очакванията за първия пролетен празник – Баба Марта.
Разград подобаващо бе украсен, включиха се и деца и управници в поставянето на мартеници на Дървото на Европа.
Театърът постави детска пиеса, посветена на пролетния празник и ще я представя всяка събота.
Ученици от Кубрат пък занесоха мартеници на хиляди километри от България – на френския остров Реюнион, подариха ги на връстници, с които работят по европроект.
Предпролетно започнаха и по-активни дейности на общински структури по поддръжката на Разград.
Почиства се коритото на Лома, затрупано с боклуци откъм южния скат.
Разчиства се и растителност, с която е обраснал плочникът пред Пантеона, предвижда се там да се засадят рози.
Обновяват се и дървесни видове край детска площадка в Градския парк, за да не падат сухи клони върху детските съоръжения.
3000 стръка цветя получиха детските градини в Разград и селските кметства.
Позитивна новина и от името на щъркелите – с помощта на общинския фонд „Ин витро” миналата година са се родили две двойки близначки.
И футбол за финал.
„Лудогорец” се връща в правия път – отупа както си трябва „Славия”, а при белите най-добри бяха две момчета от нашата школа – Венци Керчев и Ерол Дост.
А разградският стадион ще домакинства на националите в два мача, не в един – вече го съобщи и УЕФА.
През юни посрещаме тимовете на Северна Македония и Грузия.
Да видим дали носим късмет, обаче първо да понапълним стадиона.