И първата работна седмица от Нова година не донесе много новини, ама затова пък за Разград се чу от най-високата трибуна – на Народното събрание.
Темата за гласуващите с подвижни секции инвалиди или по-точно казано избиратели с документи, че имат увреждания, бе основна в гладиаторската ораторска битка между вътрешния министър Бойко Рашков и лидера на ДПС Мустафа Карадайъ в Народното събрание.
Как да кажем обаче кой е победителят, след като единият по едно време се разсърди и напусна залата, оставяйки съпартийци да му защитават честта.
По темата има ли нарушение на избирателните права или напротив – има неистински документи и призив за създаване на пречки за изпълнение на служебни задължения – ще почакаме да се произнесе съдът.
Интересното и нетипичното беше, че министър Рашков похвали разградската прокуратура за добрата съвместна работа с полицията по десетките досъдебни производства, все пак обаче намекна, че за т. нар. „граждански арести” на полицаи няма данни да има разследване.
Докато в парламента споменаваха Разград през 2 изречения, в самото Лудогорие под повърхността на привидния коалиционен мир кипяха различни страсти.
Озадачаваща, ама и не чак толкова неочаквана, е кадровата немощ на местната структура на партията, която по националното разпределение трябва да излъчи областен управител на Разград.
Кандидатурите на ИТН се сменяха по 2 на ден, като се почне от областния лидер, през митични представители на Лозница и Попово.
След Попово му отървахме края, че то срамота да няма един подходящ за кабинета на седми етаж в Бялата сграда.
Толкоз като няма да е от нашата област, поне да си внесем от Северна Македония, хем да свиква за космонавт.
То иначе мераклии има, ама от други партии, и всъщност е толкова близко до акъла да седнат като мъже да се разберат и да се трампят с някоя друга административна област, предвидена за някоя от другите партии.
Ще почакаме до сряда, може пък разумът да надделее и достоен човек да стане областен управител на Разград.
Все трябва да е останал някой, макар че според предварителните данни от националното преброяване през есента за 10 години сме намалели с 28 000 човека и вече сме под 100 000 в областта.
Интересното обаче е, че принципно надценяваният Русе е със същия отрицателен прираст като нас – 22,9%, а Добрич, Видин, Монтана и Силистра са по-зле и от нас с русенци.
И всичко това на фона на изявленията на един непритежател на златни кюлчета, че през последните 10 години е повишил доходите на българите.
Мале, какво ли щеше да е, ако не ги беше повишил, хептен без читатели щяхме да останем…
Все към политика ни избива, понеже пак сме в старото китайско проклятие да живеем в интересни времена.
В тези интересни времена Разград се сдоби с ледена пързалка и с поредното доказателство, че прототипът на лирическия герой в едно легендарно стихче на Чичо Стоян е разградчанин:
„Все за нещо ще намери
да се начумери,
ту му млякото горещо,
ту пък друго нещо.”
А всъщност пързалката е прекрасно забавление за малките и малко по-големите разградчанчета, пък и за родата, напливът към нея не намалява по 12 часа дневно.
Малко странно, обаче за ритуала за хвърляне на кръста в язовир „Пчелина 2” интересът не беше голям.
На скачащите беше нормален де – 20 мъже скочих – ама публиката дали наплашена от COVID-19, дали от притеснение, че е работен ден, не беше колкото предишни години.
Поздравления за 16-годишния младеж, който безапелационно стигна пръв до кръста, че и се закани отсега нататък все той да печели.
Като се има предвид, че има шампионска нагласа от каратето, може и да си изпълни заканата.
Да отидем повече догодина, че да видим.
Стигнахме и до нашите любими шампиони, които напоследък повече ни разочароват, отколкото да ни радват.
От тази седмица „Лудогорец” е с нов треньор.
От сърце желаем на Анте Шимунджа да получи по-голям шанс от предшествениците си, за да се докаже.
И да му пожелаем това, което Спас Делев си пожела – таз година поне две купи – от шампионата и от турнира за Купата на България.