Пъстра седмица завършва – установихме го, като си нахвърляхме темите за обзора – и тъжни, и весели, и за гордост, и за срам неща се случиха в Лудогорието или с участието на хора от региона.
Да започнем с тежката катастрофа на жп прелеза край Дянково, която отне човешки живот.
Загиналият млад човек е от Търговищко, карала е сестра му, преминали през прелеза по време на звукова сигнализация и влакът Варна – Русе ги отнесъл.
Дали тази сигнализация е достатъчна, дали шофьорите не са достатъчно внимателни на такива и на други места – вероятно ще се мисли, но човекът си отиде.
Отворен остава въпросът къде отива единият милион, с който се увеличи за 3 дни стойността на ремонта на Околовръстното шосе на Исперих.
От АПИ бая се омотаха – уж дават парите, пък не знаят колко са, в петък са 4 милиона, в понеделник – 5 милиона, а месец по-рано имахме и трета цифра.
Ето затова протестират хората – защото няма правила в тази държава – кеф ти 4 милиона, кеф ти 5.
Ама едни само дават, а други само вземат.
А съвсем друг е въпросът кой кара по тези пътища, ремонтирани с неизвестен брой левове.
Защото едни чудесни родители от Каменар така се грижат за 10-годишното си дете, че то си взема ключовете от бащината кола и смело потегля през възрастна жена.
От полицейския бюлетин става ясно, че 66-годишната жена е в болницата със средна телесна повреда, ама не става ясно ще има ли санкции срещу тези чудесни родители.
За едни други родители се сещаме – доволни от резултатите от конкурсите за училищни директори.
Драмата в ОУ”Никола Икономов”-Разград приключи и там вече има нов директор.
Интересно е, че във феминизираното като цяло образование миналата седмица трима мъже от Разградско станаха училищни директори.
Интересно съвпадение е също така, че тази седмица само мъже прихванаха COVID-19 в Разградско.
Първо се разболя 15-годишно момче, което след бебето в Ясеновец, е най-младият положителен случай в региона.
После стана ясно, че двама футболисти от „Лудогорец” са под карантина по домовете си, защото са дали положителни проби за Коронавируса – Кешеру и Жоржиньо.
А в края на седмицата научихме и за първия взрив от заболели.
То може и други да е имало, ама справките от здравните власти са като гадаене на кафе – има мъже, значи са или футболисти, или строители, или пожарникари, ако се случи да са жени – сигурно ще предположим, че е детска градина.
Е, строители са – 17 украинци, които градят газопровода „Балкански поток”, който минава през 4 села в Лознишко.
Карантинирани са в хотел в Разград, ама хотелът си работи, така и не стана ясно тествани ли са служителите в него примерно, а и останалите контактували с украинците, не звучи достоверна тая версия, че не били общували с местните хора.
Носят си водка от Украйна за няколко месеца ли, амиии, още на третия ден е свършила, а то и мезе си трябва.
Тука има и още едно въпросче – тая работа с полагането на тръби, толкова ли е сложна, та не могат български работници да я свършат, че да чакаме на чужденци да ни носят зарази?
Протекционизмът не е съвсем разрешен в Европейския съюз, ама в здравословни граници е полезен.
Пък нашите работници си работят, ето бдителни граждани установиха, че пешеходните пътеки се боядисват нощем.
Ама понеже на разградчанина трудно му се угажда, освен преобладаващите позитивни мнения за общинската инициатива, имаше и въпроси „защо по тъмно?”.
Ами защото така не се пречи на движението, затова.
Пълен напред е движението на четирима млади разградчани, които през тази седмица се наредиха сред отличниците във Военно-морското училище във Варна.
Хвала, ама казвайте ги тия работи, най обичаме да пишем за разградчани, които прославят Лудогорието в каквато и да е сфера.
Пък било и в политиката, тази мръсна дума.
А тази седмица и такава прослава ни се случи.
Областният управител Гюнай Хюсмен бе сред седмината, произнесли реч на националната конференция на управляващата партия ГЕРБ.
Много спорни моменти, да не кажем по-големи отрязъци от време и съдържание, имаше на това събитие, включително репликите, свързани с думите „свиркаджии”, „каруца” и „изнасилват”, изречени от Хюсмен.
Обаче не може да не си признаят всичките ни местни политици и политикани, че на този етап, а и на доста дълъг всъщност, разградското политическо лице с най-висока трибуна и позиция, е Гюнай Хюсмен – охулван и превъзнасян, ама е най-близо до бащицата на политическата сила, за която работи.
Бурните политически събития в страната поразбудиха разградските десни, които бяха оставили инициативата за протести в Разград на „Възраждане”, но сега си избраха деня четвъртък за по-масов протест, а иначе всеки ден – събиране пред Стария театър.
А голямата ни мъка, ама все още по-голяма гордост – „Лудогорец” – оставихме за финал.
Суперкупата не спечелихме, халал да му е на Крушарски, ама от „Ботев”-Враца да паднем тъй позорно, хич не е добре.
Вярваме, че ще наваксаме в първенството, още повече, че имаме много важни болни и контузени, а и нови неадаптирани още, обаче до 18/19 август новите трябва да са много в час, че пътят към Европа минава през Черна гора.
Веднъж вече го направихме, макар и с друг отбор, през 2016/17 г. бе второто ни участие в групите на Шампионската лига и първо излизане от тези групи.
Дано пак са ни на късмет!