Прощавайте, ако сме ви пропуснали в някой обзор, прощавайте и ако сме ви включили, пък нещо не сте се харесали, всяка реклама е от полза, знаете.
Нали е Прошка днес, празник за размисъл, а по нашите земи много не сме по мисленето, а предимно по мрънкането.
Не пропуснахме и световната тема №1.
А тя толкова бързо се развива и всичко е толкова плашещо.
Първо в село Бели Лом, а после и в Разград пристигнаха първи бегълци от войната в Украйна.
По-точно бегълки с децата си.
Обнадеждаващо за зрелостта на обществото ни е, че местният бизнес се включи в подкрепата за потърпевшите от войната.
Първо една от местните транспортни фирми изпрати автобуси на границата между Румъния и Украйна, а след това петима бизнесмени осигуриха престоя и прехраната на 40 човека в местен хотел.
Сега ще се надяваме зрелостта на гражданското ни общество да се докаже наяве, като приемем тези изстрадали хора сред нас, защото, за огромно съжаление, войната няма да свърши днес-утре, децата на бежанците трябва да се включат в някакви образователни занимания, възрастните – също да се занимават с нещо.
В първите коментари в социалните мрежи преобладаваше солидарност, но не липсваха и такива, които правеха сравнения със социално слабите български граждани.
Ами румънците не са много по-богати от нас, обаче видяхте ли на границата какви пунктове спретнаха за часове, такива печки в България къде сте виждали, освен по скъпите зимни курорти.
Та това е съпричастност и добра организация.
В Разград дори не знаем още къде са ни укритията, ако изобщо имаме такива, освен ако не се обсъждани на необявеното първо заседание по украинската тема при областния управител.
Как пък се случи Трети март точно в началото на войната, та ни постави всички в деликатна ситуация – на кого да благодарим и кого да проклинаме.
Най-мъдрият коментар, който много трябва да замисли не само нас, направи о.з.полк. Гецо Гецов от Езерче.
Пред Руския паметник в царкалоянското село той разказа, че под монумента лежат заедно кости на руски и украински войници.
Два полка, част от Руската империя, са дали жертви в битката в този регион – единият от днешен украински град, другият от днешен руски град.
Първоначално украинските войничета са погребани в една могила, руските – в съседна.
Когато десетина години по-късно е взето решение за изграждане на паметник на освободителите, костите от двете могили за извадени и поставени заедно в основите на днешния Руски паметник.
Почти като шегата във Фейсбук с Гагарин – Со Украиной воюете, а против кого? – нали?
Ама не е смешно.
Виж, безспорно е забавно в нашенска политика.
Ето: Рейгъна победи Шотито и десните отново имат кмет в Ясеновец, а девизът, сътворен от бившия премиер при височайшата му визита миналата седмица – „С Ахмед – напред” – си остава смешка-еднодневка.
А можеше поне да се повтори през седмицата при втората визита на лидера на ГЕРБ за десетина дни из Делиормана.
Взе да му се харесва възхищението на лъвовете по малките населени места.
И за финал – спортните теми.
Колоездачите поискаха от Общината да се възстанови колодрума и да започнат отново да приемат значими състезания.
Има резон, защото освен вече постояннния Спортист на годината, расте млада смяна и трябва да тренира и да се изявява някъде.
Още от първото състезание за годината, малките колоездачи се завърнаха с медал и няколко добри класирания.
Сега чакаме как ще се представи на Европейското в Пловдив състезателката по борба Фатме Шабан.
„Лудогорец” ни зарадваха тази седмица с безпощадно 5:0 за Купата на България, а в първенството се оказаха виновни и за снега във Враца, който очевидно домакините не могат да почистят, та се отложи мача с тамошния „Ботев”.
А, и честит първи мартенски сняг и в Лудогорието!