Как ни се искаше да започнем с нещо по-различно от COVID-19, обаче никакъв шанс – те половината новини са свързани с тази чума на 21 век
Заразата ни отне учителка, а съпругът й дори не успя да я изпрати, защото също беше в болница със същата диагноза, но вече е по-добре.
Бог да прости г-жа Петкова, ама ние как да си простим, че не я опазихме, и нея, и останалите 22 жертви – с разнопосочните послания на властите и с неверието на обърканите от тях граждани.
И още не сме се съферясали да предприемаме разумни мерки.
Първо нямаше да затваряме училищата, директорите да му мислят – те започнаха да мислят и аха тръгнаха по процедурата да искат разрешение от министъра и здравният му колега обяви гимназиална ваканция, та станаха малко смешни вестникарските заглавия, недочакали нощните заповеди.
После така внезапно затворихме нощните заведения, че разградският Областен щаб, който и без това не взема много бързи решения, се пообърка и имаше един ден, в който само в Разград от цялата държава нощните клубове можеха да работят, ама като нещо като Спешна помощ – да ви измерят температурата.
А болниците вече са фул и легенди се носят как можеш да влезеш в COVID-отделения като болен.
Разградската както върви цялата ще стане COVID-болница, едно отделение закриха, защото докторите се разболяли, още две – защото сестрите трябва да се командироват в новотрансформираните, а в същото време изписаните за домашна карантина си отиват предимно на собствен ход, защото линейките са заети.
А дето викат някои, че ще повярват в съществуването на COVID, когато политик се разболее, ей на, след Тръмп, Борисов и Нинова, и един разградски общински съветник от ГЕРБ се разболя и в сянката на тази прясна информация колегите му от местния парламент проведоха най-кратката н историята работна сесия без грам дискусии и обструкции.
От тази сесия интересно беше само началото, на което групата на ДПС демонстративно не влезе, тъй като стартът на заседанието бе с клетва на новия кмет на Киченица, който до преди 2 месеца бе депесар, обаче за частичните избори се яви от ГЕРБ и бързо бе изключен от досегашната си партия, сигурно вече има нова партийна книжка, ама не сме забелязали да се е похвалил.
Да го поздрави обаче на сесия се появи Областният управител Гюнай Хюсмен, а на първия работен ден на селския кмет отиде и в Киченица, за да предостави обещани по време на предизборната кампания улични лампи.
Като ги поставят, вече наистина ще може да се похвали с нова придобивка новият кмет, а не като с легналия полицай, полегнал още преди да приключи делото за касиране на вота, то май и още не е приключило на трета инстанция де.
Пред седмицата екоинспекцията в Русе отново намина да провери „Водоснабдяване-Дунав”, ама малко не стана ясно какво направи – хем пломбира някакви ръждясали съоръжения, които не трябвало да се използват, явно е имало съмнения, че се използват, хем обяви, че ще намали ежемесечната глоба от 66 хилядарки на дружеството.
Ама щом така са решили – добре, важното е, че и докладната за техническото задание за въвеждането на системата за мониторинг мина на сесия, и миризмите намаляха, то може да е и защото сме с маски, ама факт – по-рядко мирише.
Кубратският Общински съвет пък взе решение общината да излезе от Асоциацията на обособената територия на „Водоснабдяване-Дунав” и да възкресява своето водоснабдително дружество, което в такива дългове беше потънало, че икономическият смисъл от тая стъпка е твърде неясен, ама пък да чукаме на дърво, ама Кубрат скоро не е бедствал – то не беше боклук, не беше ток, какво ли следва.
Стара фирма с ново име ще чисти снега и боклука в община Разград през следващите 5 години – стана ясно през тази седмица.
Още по-бившето Шеле вече има нов собственик – варненска фирма, важното е да си вършат работата.
За свършена работа на първа линия полицаите поискаха заплащане с мълчалив и светещ кратък протест.
Заради инцидентите с протестите ли, за друго ли, но коментарите в социалните мрежи не бяха особено подкрепящи, а ако погледнем реално по време на извънредното положение гилдиите, които работеха, не бяха много, и определено сред тях бяха полицаите, и доста не особено привични задължения им вмениха.
Пак за свършена работа Кметът на Разград Денчо Бояджиев получи награда „За социални мерки по време на пандемия” в конкурса „Кмет на годината” на КМЕТА.БГ.
Приз от този конкурс Разград получава за втори път, а първият беше преди 7 години, тоест пак този кмет го получи.
Е, намери се кой да пусне катран в меда, но защо е връчена наградата знаят разградчани, чиито наеми бяха опростени за времето на извънредното положение или тези, които имат роднини в социални заведения, където за разлика от доста общини, не бяха допуснати епидемични взривове, а само един единичен случай на новоназначен служител, или тези, на които общински служители и на Домашния социален патронаж са купували продукти от първа необходимост или носили топъл обяд.
Добра новина и за община Кубрат – тяхната съгражданка Лили Иванова подари част от колекцията си от книги на кубратската библиотека.
Не става ясно колко точно книги са това, но на снимките се виждат доста и то интересни, издавани през последните години.
Абе друго си е да четеш книга, която Лили Иванова е разгръщала, да им завидиш на кубратчани.
В Разград културният живот пак затихна заради COVID-19, обаче поне успя да се случи подписването на протокол за учредяване на награда за драматургия на името на училия в Разград Антон Страшимиров.
Все пак и ние сме дали нещо на българската драматургия.
То и образованието позатихна с преминаването на дистанционно обучение, но имаше и любопитна новина в тази сфера през седмицата – в ОУ”Никола Икономов” започнаха празнуването на 60-годишен юбилей с отваряне на капсула на времето от преди 20 години.
Може на вас това да не ви изглежда далеч, обаче за учениците от началния курс да чуят как преди 20 години е закупен първият компютър за компютърния кабинет в училището си беше чист шок и ужас и направо праистория.
И в спорта да почнем с лошото, пък ще завършим с хубавото.
Тоз нашият „Лудогорец” много взе да ни тревожи.
Такива добри футболисти събрахме, е, и някои не чак толкова добри, а още не могат да намерят общ език.
Верно, „Лудогорец” си е Вавилон, ама футболният език трябва да го знаят, нали?
Ама пък на лудостите си остава верен отборът ни, та колко са тимовете, вкарали 3 гола, а загубили мач, в случая с австрийския ЛАСК.
Че даже и ги вкара един и същ футболист, и дори влезе в отбора на кръга на Лига Европа.
Елвис Ману е сред малцината ни настоящи футболисти, които имат ДНК-то на лудогорците от преди 9 години и след това, да знаете.
Футболист на два петъка в Лудогорец, а да каже: „Ние сме Лудогорец и винаги играем за 3 точки”, ще го споменаваме с добро, вервайте ни.
Пък за Доминик Янков легенди ще разправяме, когато отиде след 5-6 години в испанското или италианското първенство, ама не в „Б”-групите.
В Лига Европа я оплескахме, май трябва да се съсредоточим в нашето първенство, че започнахме и там да смъкваме гарда, „Левски” трябва да се бие с повече, не само с 1:0.
Абе ние сме Лудогорец и трябва да вярваме, че най-доброто предстои, това е.
Други два спорта, които откак съществуват в Разград не се видели толкова финансиране, колкото Лудогорец за един сезон, пък как ни зарадваха.
Боксьорите всяка седмица с медал се връщат от първенства.
Таз седмица бронзов, след още две ще чакаме злато.
А колоездачът Мирослав Минчев вече не си знае републиканските рекорди, толкова са много.
Гордеем се с него и с всички, които носят слава на Разград!