25 януари – 31 януари 2021 г.

Кръвта вода не става – изводът от добрата ни новина за тази седмица.

14-годишната Ягмур Шен върви по стъпките на прадядо си – прочутия автор на репликата „Рънътъ прай бурбътъ” Лютфи Ахмедов.

В събота момичето, чието семейство всъщност живее в Турция, но то се състезава за разградския клуб по борба, изненадващо за експертите стана републиканска шампионка.

И все пак традициите не са съвсем каквито бяха, три поколения мъже във фамилията на Лютфи Ахмедов се занимават с борба, а сега щафетата поема момиче.

Като цяло изобщо женската борбата в Лудогорието дръпна доста на мъжката в последно време.

Сега шампионите са: Тайбе Юсеин, Фатме Шабан, Ягмур Шен.

Изобщо мъжете да си гледат футбола, поне докато „Лудогорец” не се сетят, че е време за женски отбор.

Ето тогава ще настъпи такава доминация, че само си викам „Дано”!

Като сме почнали със спорта да си кажем, че „Лудогорец” все повече радва и най-критичните си фенове, макар и в контроли.

Е, паднахме от едни руснаци, ама с децата, водени от Моци.

Като цяло играта вдъхва оптимизъм за Десетата и следващите.

Деня на Разград отбелязахме през тази седмица, далеч по-семпло, отколкото ни се искаше, но така ще е, докато преборим Ковид-а, който комай отстъпва от нашия край, ама може и просто да се засилва за висок скок, пепел ни на устата.

Този ден бе особено важен за трима разградчани, които бяха номинирани за отличието „Почетен гражданин на Разград”.

Двама от тях го получиха малко трудно – с малко над необходимия брой гласове.

Малко пак ни разочароваха местните ни парламентаристи.

Да, девалвация има при връчването на този тип отличия, много са трима за година, ама тези отличия се връчват съобразно Правилник, който се приема и променя от Общинския съвет.

Една година малко ли е, за да се внесат и гласуват промени за прецизиране на номинациите, уважаеми съветници?

Айде сега имате още една до следващия 28 януари, за да не поставяте в унизително положение хора с имена в своите среди да не знаят да идват ли на церемония по награждаване, да не идват ли.

Хич няма да се изненадаме, ако и догодина номинациите са пак толкова и някой се въздържи, понеже предложеният е бил кандидат за съветник от друга политическа сила или просто ей тъй нещо не му е симпатичен.

Обаче хитът на сесията не можем да го възпроизведем, препоръчваме да се чуе дефиницията на „РабФак”, дадена от председателя на Общински съвет.

Чуйте я на записа от работната част на заседанието, хем забавна, хем поучителна е.

И като стана дума и за нормотворчество да обърнем внимание на една Наредба, която Министерството на образованието е приело през 2016 г. и тя лека-полека, даже и по-бързичко, е приложена в голяма част от общините, тъй като е насочена към тях.

Обаче не и в Разград, вероятно заради очаквани настроения сред населението, а още по-вероятно поради незнание на законите.

И когато се намери общинска управа, която да приложи изискването за райониране и на още една по-нова Наредба за физическата среда, настанаха оплаквания от комунизма и писъци до Господа и Аллаха.

„Dura lex, sed lex” – са казвали древните римляни, потърсете помощ от най-близкия юрист, вече ги има във всяко семейство или поне на всеки етаж от обикновен жилищен блок.

Айде, ще преведем – лош закон, но закон, трябва да се спазва, е смисловият превод и не, няма закони за големите градове и други за малките, важи за всички, в които има повече от едно основно училище и ако не е спазван, това само показва, че прокуратурата не извършва контрол върху спазването на законодателството или го прави, когато реши.

А всъщност защо да е лош този закон, нали не искаме да се закриват селските училища и изобщо училища, а като има райониране ще има деца във всички училища и няма да се налага да се закриват.

Няма да се налага и селските кметове да организират бунтове при потенциално закриване на училище, на които да се кълнат, че и техните деца ще учат в селското училище, а после да ги записват другаде, където класните стаи са далеч по-малки от изискваните по закона 54 кв.м., обаче училището е елитно, като за кметски деца.

Сетихме се за един такъв кмет, ама има и други, прочие дали има селски кмет в община Разград с малко дете, което да учи в селото, не вярваме, ама приемаме подсказване.

Всъщност адрес в района според системата за прием е само един от критериите, по които ще се извършва приемът, най-важният, но има и други, а и са предвидени 16 паралелки при деца за 14, което означава, че във всяко училище ще остават по няколко места и за деца от други райони.

Ама това е добре да се прочете, преди да се търси комунизъм в реда, защото то така ще излезе, че министърът на образованието е комунист, ерго и премиерът е комунист, сакън.

Да завършим с още двама министри и с новина, която през последния месец на няколко пъти бе обявявана за добра и аха случила се, обаче нито е, нито май ще се случи по начина, по който трябваше да се случи.

Всъщност сега започна да се случва нещо, което е можело да стане още през 2016-та или през 2017-та, 2018-та, 2019-та, 2020-та.

През 2015 г. здравното министерство е поискало управителят на МБАЛ-Исперих иранецът д-р Абдуллах Заргар да получи българско гражданство  по заслуги, а правосъдното министерство отказало, защото бил имал присъда.

Тя, присъдата за недекларирани на границата пари за обучение била условна, и 5 години по-рано бил изтекъл изпитателния срок, тоест вече е бил реабилитиран, ама на – за какво й е още един доктор на процъфтяващата българска здравна система.

През 2020 г. тази процедура тръгна отново, защото от утре, 1 февруари, влиза в сила законово изменение, според което гражданин на страна извън ЕС не може да заема ръководна длъжност в структура като исперихската болница.

Обаче започна късно и макар силният медиен шум и подписката на исперихчани да стимулираха процедурата, тя от петък следобед е на последното стъпало – правосъдното министерство е внесло предложението в Президентството, където трябва да се произнесе Комисията по българското гражданство.

След като различни институции се пъчиха как бързо решават проблема, висящ от 5 години, от администрацията на държавния глава обобщиха казуса най-точно: „Искането бе внесено едва след като стана публично известно, че директорът на Многопрофилната болница в Исперих следва да напусне поста си. В правовата и социална държава здравеопазването и неговата кадрова политика са постоянен ангажимент на отговорните институции, а не резултат от кризисни акции.”

Прочие конкурсът за нов управител вече си тече, и това е съобразено със законодателството, срокът за подаване на документи е до 16:00 часа, на първия работен ден, след изтичане на 30 дни от публикуването на обявата.

По наши сметки това е 15 февруари и също така ще е поредната престрелка между правителството и президентството, като вероятно второто ще бъде обвинено в забавяне, а всъщност забавянето е в години и вероятно своевременни мерки е трябвало да вземат и местната власт, и регионалната, и здравното министерство, и правосъдното, своевременни, не когато дойде телевизията.

Сега остава просто да стискаме палци на д-р Заргар, а още повече на хората от Исперих.

 1,973 total views,  4 views today

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *