Седмицата на Разград изпращаме.
Беше наситена откъм събития, макар семплата зима да се опита да ги посъкрати.
Всичко се случи, както бе планирано.
А дори не срещнахме коментари на недоволни от зарята.
Обаче доволните от мюзикъла „Mamma mia” бяха доста, макар вероятно на разградска сцена едва ли досега се е играло друго тричасово представление.
Едно време само музикалните конкурси „Живот без дрога” бяха такива продължителни.
За разлика от предходни тържествени сесии на Общинския съвет, тази беше доста интересна баш след тържествената част.
Спестихме си включване в международния информационен поток с отхвърлянето на предложение разградска делегация да тръгне към руския си град побратим, макар че като се замислиш: така добре щеше да стои в нея да участват предимно представители на партията, чийто лидер с реализацията на Турски поток даде възможност войната в Украйна да започне, а сега е ни лук ял, ни лук мирисал.
Интересно, че ДПС не участваха в гласуването, а бяха там, видяхме ги.
Не участваха и при гласуването на единия от номинираните за отличието „Почетен гражданин на Разград”, така сториха и половината съветници от ЗНС, а другата половина гласуваха „въздържал се”.
И макар и тук да не обясниха защо, поне по досещане има логично обяснение.
Може би не е лошо някакси да се въведе опция съветниците да обясняват защо не гласуват различни решения, все пак за това сме ги пратили в Общинския съвет.
Виж седмината общински кметове от областта как показват единение при решаване на проблемите с боклука, заедно работят по два проекта и колкото и пипкаво да е провеждането на десетки обществени поръчки по реализацията на проектите, лека-полека и третата клетка се вижда, и сепариращата и компостиращата инсталации са почти готови.
И няколко положителни неща, свързани с разградската инфраструктура в седмицата на Деня на Разград.
Не, не е асфалт, а разчистване и осветяване на участъка в Градския парк около Пантеона и тенис кортовете.
Почистен бе и каналът на Исперихския път, че да пропуска отичането водата по-лесно.
И най-сетне се намери фирма, която да ни прибира трошките по паркингите.
А, пропуснахме още две неща от Деня на Разград.
75-годишен разградчанин финишира в 58-мото издание на лекоатлетическия крос.
Е, не влезе в шестицата, но получи признание от организаторите, а и от съперниците си, които го качиха на почетната стълбичка.
А другото е тъжно – и тази година на 28 януари не се роди нито едно дете.
Поне в разградската болница.
Може би през следващите дни ще се появи разградчанче, родено в Исперих или Тутракан и ще стане кръщелник на Кмета.
Обаче пък червеният килим, постлан в коридора на Областна администрация, получи национална награда за добра практика.
А ботурчето край Осенец цъфна два месеца предсрочно, че иначе щеше да е около изборите или поне в кампанията и току виж цъфнали и в някой плакат с кандидат-депутат.
И кримките към края.
Двама братя-близнаци от Владимировци нападнали баба си.
Грозна история.
Ужасна беше историята и на убитата ни съгражданка Силвия, макар и повече от година по-късно, обвинителният акт срещу съпруга й – испанеца Пабло Санчез вече е внесен в съда.
Странното тук е, че информацията не излезе от разградската прокуратура, даже и от апелативната във Варна не излезе, ами от национални медии.
Любопитно е и как в Подайва засякоха нелегално пребиваващ сириец една година след като се е появил в исперихското село.
Нашата полиция ни пази, разбираш ли.