23 ноември – 29 ноември 2020 г.

Елхата пристигна, след нея и Лъвов мост светна.

Нали решихме, че вече ще започваме с добрите новини, и понеже политици ние не сме, си спазваме обещанията.

Елхата още не е светнала, та не можем да я коментираме, обаче този иначе малък и не особено впечатляващ мост как грейна с четири декоративни конструкции, наподобяващи малки елхички.

Може да си я посрещаме Коледата у дома и пестеливо, обаче създава настроение уличната украса, не трябва да сме все черногледи.

Доста ни поразвесели и едно друго предложение за украса на Разград.

Даже не предложението, а посоката, откъдето дойде – окръжният прокурор написал писмо до кмета с предложение Разград да има не един, а два цветни надписа с името си, понеже тази инициатива добила популярност през последните години в много населени места.

Много сериозен и отговорен човек е окръжният прокурор на Разград, обаче явно скучае в тези COVID-ни времена.

И с право коментаторите в социалните мрежи включиха на скорост с алтернативни предложения от типа – щом прокурорът се грижи за украсата, то трябва лелките с метлите да започнат да внасят обвинителни актове.

Прочие Разград има надпис „АБРИТУС” от около 10 години, далеч преди всяко село да изографиса с цветни камъчки или други подръчни и странно съчетани цветово надписи името си.

Ама надписът на древния римски град може да бъде видян, ако човек посети археологическия резерват и види там счупените лампи, които плачат за образуване на досъдебно производство.

Друг е въпросът къде живеят „бдителните” граждани, които ги подминават, мърморейки, но без да се обадят на тел. 112 – в РАЗГРАД, АБРИТУС или ГЕЦОВО с бели буквички.

Докато избираме цветовете на буквичките, в „Орел” отново започнаха да залесяват – на мястото на туите със саксиите от преди 2 години пак има туи, ама саксиите се връщат обратно на доставчика на разсадъчния материал.

И тук пак се появява прокуратурата, която препраща разследването за саксиите до следващата прокуратура – Специализираната, дано пък по-отдалеч да е по-безпристрастно.

Щем не щем трябва да стигнем до некролозите.

Тази седмица COVID-19 ни отне трима учители и местен бизнесмен, познат на целия град, правеше календарите на половината институции и фирми в Разград и не само, сътвореното от него ще ни напомня за Калоян Енев, Бог да го прости, както и учителите, които ще останат в спомените на учениците си.

Отидоха си, но не от COVID-19, и почетният гражданин на Разград Симеон Варчев и носителят на наградата „Никола Икономов” Станчо Станчев, поклон пред светлата им памет.

Исперихски доктор пък изригна срещу тези, които не спазват противоепидемичните мерки и по този начин затрудняват здравната система.

То пък една система, ама наистина докторите и  сестрите са най-малко виновни за състоянието й.

Коментирахме го и в предишни обзори – мениджмънт му е майката, а може и от пиар да се докара.

Я премиерът ни любим как обясни, че преди него сме учели в землянки, а сега – в дворци и тутакси си повярва, че сигурно и неговите хора му повярваха.

Абе неговите хора тука вече не са така шумни на сесиите на Общинския съвет, обаче пишат сигнал след сигнал до ОИК срещу колеги от местния парламент.

Искат Общински съвет по свой образ и подобие ли да сътворят?

Впрочем очертава се интересна декемврийска сесия на местния парламент – с предложение от администрацията за увеличаване на такса смет – за Разград с малко – от 3,3 на 4 промила, но за селата – с доста, някъде дори двойно.

Основният аргумент е свързан с натрупани недобори в този сектор и с увеличаване на разходите за дейността.

Оказа се всъщност, че както си мислим, че това е местен данък, така към половината пари пак държавата си ги прибира, че и всяка година увеличава дела на прибираното.

А освен това нашите съграждани от селата осигуряват 30% събираемост на такса „смет” и на практика сметосъбирането им се плаща основно от таксите на жителите на областния център.

Дали обаче тези прагматични аргументи ще бъдат приети от общинските съветници или поне ще станат база за коментари и решения или ще ги избие яко на популизъм?

Залагаме на популизма и на препълнените контейнери с боклук през август, така беше и в Кубрат преди 3 години, не ухае приятно, да знаете.

Като казахме Кубрат, та се сетихме и за интересна новина оттам.

Има и хора, които властта не ги блазни и действат само съобразно своята съвест, да знаете.

Шампионката по кану-каяк Меглена Маркова напусна Общинския съвет в родния град на Лили Иванова.

Оказа се, че от известно време семейството й не живее в България и тя смята, че няма възможност да изпълнява задълженията си като общински съветник.

А за колко общински съветници и заместник-кметове даже се сещаме, дето хем си живеят в чужбина, хем си получават възнагражденията като местни управници.

Дали от спорта, дали от кубратската жилка или от възпитанието или просто защото си е честен човек или пък всичко заедно, но шампионката, която влезе в местния парламент от листата на подкрепения от Областния управител Гюнай Хюсмен ЗНС, с достойнство напусна Общинския съвет през тази седмица, а във Фейсбук отправи мило обръщение с благодарност, както към избирателите си, така и към колегите си.

Ако имаше повечко такива местни управници, ех, ако имаше…

Щем не щем навлязохме в спорта, а там – футболна мъка, ама мъкааааа.

Чак ни се прищя лондонската мъгла тутакси да се спусне над стадиона на „Тотнъм”, да прекратят тоз мач и да се свършва, но не би.

С децата си ни утепаха тоя път.

Рестартът на държавата че няма да го бъде, няма, ама рестартът на „Лудогорец” е повече от наложителен и може да мине под надслов: „Сбогом, дървета, в Лудогорието има достатъчно”.

 1,731 total views,  2 views today

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *