23 август – 29 август 2021 г.

Седмицата започна с първата пресконференция в Разград на на практика първия човек в държавата, тъй като все още сме парламентарна република.

Ива Митева коментира обстойно всяка тема, за която бе запитана от разградските медии, в офиса на първата политическа сила Има такъв народ, но предимно от председателска гледна точка, не на политик от ИТН.

Освен професионалната позиция постави над партийната и родното си място, като увери, че при евентуално следващо участие в парламентарни избори ще избере да е депутат от Разградски регион.

Това беше важна декларация от нейна страна, тъй като избирателите на ИТН в Лудогорието действително останаха разочаровани от това, че предпочете столичния си избирателен район.

От думите й стана ясно, че изборът не е бил точно неин, което пък даде да се разбере, че колкото и да се смята, че в ИТН са неопитни политически, все има някой, който е мислил как да изглежда парламентарната група и е преценил не само професионалните сфери на депутатите, ами и е балансирал с да речем техните прародини, тъй като в момента сред 65-те човека на Слави в парламента има двама с небългарски прародини.

А иначе нашата Ива, може би и заради тази ненатрапчива еманципация от политическата й сила, изведнъж стана и предпочитан вариант за премиер от страна на няколко други партии, засега обаче не се вижда хоризонт това да се случи, и защото тя си знае мястото, а и защото по всичко личи консенсус за съставяне на правителство хич не се очертава.

Още една политическа новинка, с която странно защо дори самата политическа сила не се похвали.

От днес разградският ГЕРБ има представител в националното ръководство на Младежи ГЕРБ – Националният изпълнителен съвет.

Това в предходния мандат на младежката организация нямаше как да се случи, тъй като тогава горната възрастова граница на младежите от ГЕРБ бе 31 години, вече е 35, а общинският съветник Мариан Иванов е на 32 години.

Явно с порастването на лидерите пораства и горната възрастова граница, само детските навици остават – като дъвченето на дъвка на сцена, което и маската не може да скрие.

През седмицата по своя традиция Агенция „Пътна инфраструктура” направи не особено умел опит да потуши предстоящ протест.

Така процедираше и когато преди 2 години хората от Кубрат протестираха: или в деня на протеста или малко преди нещо се обявяваше как цветя и рози ще посипят пътищата кубратски, а след това тук-там ремонтираха.

Сега няма явно много рози, та от нужните за ремонт на пътя Дралфа – Чудомир – Лозница до пресичането с Русе – Разград се отпускат за септември 317 000 лв. за кърпежи при необходими за ремонт 23 000 000 лв.

То само вижте разликата в нулите, тия в АПИ са големи шегаджии, обаче на хората в Лознишко хич не им е забавно.

Темата, която ни омръзна през последните година и половина, но за съжаление няма отърване – доста време COVID-19 не вземаше жертви от региона, обаче тази седмица посрещнахме с 4 жертви от края на предходната.

И докато новозаболелите бяха единични случаи в различни населени места, отново започна да се появява концентрация в едно селище или в определена общност с професионална или родствена връзка.

В същото време ваксинираните не се увеличават, въпреки, че от РЗИ обявиха ден по ден зелените коридори.

То прочие, докато се агитират неваксинираните, може би не е зле да се помисли и за тези, на които започва да им изтича 6-месечният срок от втората ваксина, първите по-масови ваксини бяха поставени през февруари-март в региона.

Та добре е здравните власти да обявят ясно трябва ли да се поставя трета ваксина и ако да – кога?

Струва ни се, че е свързана и следващата тема, защото миналата година и в периодите, в които не беше разрешено движението насам-натам, рязко намаляха катастрофите, а през само тази седмица почти всеки ден имаше по едно-две пътни произшествия, не тежки, но или със сериозни материални щети, или с по-леки телесни повреди.

Като невидели хукнахме по пътищата и последствията – налице.

Изпълзяха отново и телефонните измамници, то тяхната работа предимно дистанционна, ама все пак и те се бяха кротнали, а сега в това политическо безвремие за тях се оказа идеално за риболов.

От криминалната хроника интересен сюжет имаше тази седмица в Кубрат, където клиент на бакалия намери дрога на пода на магазина, и я предаде на властите де, то може и други да са намирали.

За финал оставихме любимия „Лудогорец”.

Пък как хубаво щеше да е в началото.

Постараха се момчетата, обаче „Малмьо” се оказа победим, но не и отстраним.

И молитвите и прекръстванията на собственика на клуба Кирил Домусчиев, който със семейството си бе на мача, не помогнаха.

Нищо де, в нашия си турнир „Лига Европа” сме си.

А там отбори-юнаци – бол, обаче на нас не ни се паднаха страшилища, а все стари познайници.

Два от тях имат да ни връщат, ама яко да ни връщат – „Брага” и „Цървена звезда”, обаче пък на „Мидтиланд” ние имаме да връщаме, та оспорвана ще е групата, ама едва ли ще предизвика голям телевизионен и рекламен интерес извън четирите държави.

То още не сигурно ще има ли публика на стадионите, обаче няма да спестим коментара, че по нашите студени ширини е добре ноемврийските и декемврийските мачове да са по-ранни, а не в 22,00 ч., когато и камъните се пукат от студ.

За „Мидтиланд” – може, за „Лудогорец” – не може.

Може би не лошо балканските грандове да поискат от УЕФА, която само претенции има, а лека-полека ги изтика от Шампионска лига, поне да се съобрази с географското положение и да направи мачовете по-рано, както е примерно за Русия.

И за футболистите – добре, и за публиката, пък най-добре за фотографите да си признаем, понеже с ръкавици трудно се снима.

И нерадостната новина от „Лудогорец” дойде минути след жребия за „Лига Европа”.

Отборът се раздели със своя топ нападател Клаудиу Кешеру.

Това бе поредният конвертируем футболист, който си тръгна със свободен трансфер.

Смята се, че в основата е негово дисциплинарно съгрешение, каквото и да е обаче заслужаваше за последен път да събере овациите на феновете.

Събра ги виртуално с емоционално сбогуване и под текста му във Фейсбук бе отрупан както с очаквания от своите сънародници, така и с мили слова и пожелания за успех от своите многобройни приятели от „Лудогорец”.

Със сигурност пожеланията са искрени и Кешеру, както и мнозина други бивши футболисти на „Лудогорец”, остават в сърцата на привържениците на тима и винаги ще бъдат посрещани с аплодисменти в Разград.

А сещате ли се в едни столични грандове какво говорят феновете за своите бивши най-добри футболисти….

И къде класата е вечна?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *