Програмата за управление на „БСП за България“ през погледа на кандидатите за народни представители от Разградски район: Качествено образование, стимули за младите хора, икономика на светло и електронно управление.

Димитър Ганчев е на 27 години,  Магистър „Публичен мениджмънт и политики“ и Председател на Младежкото обединение в Разград.

Днес Европа, светът и България са поставени в ситуация на голям риск, наречен Ковид-19, който промени нашия начин на живот и ежедневието ни като цяло. Пандемията засегна всички сфери и не пощади никого, Тя застраши бъдещето на младите хора, извади на показ много от проблемите, свързани със съвременното управление и подчерта колко е важно държавата да се управлява отговорно. Дошло е време да се изправим и да си отворим очите за това, което се случва с всеки от нас. И да проумеем най-после, че само обединението, солидарността и поставянето на общи цели могат да доведат до бързо възстановяване и прогрес. България е единствената Родина, която имаме. Днес тя се нуждае от управление, което да защитава интересите на гражданите си за да участва пълноценно и достойно в бъдещите процеси на развитие на Европа и  света. Целите могат да са много, но приоритетът трябва да остане един – ХОРАТА.

Пандемията задълбочи проблемите на младите хора и извади на показ всички недъзи в образованието и тяхната професионална реализация. Дистанционното обучение снижи допълнително качеството му, като цяло. Постави младите семейства пред нови изпитания. Налага се поне единият от родителите да остане в къщи и да се ангажира лично, което неминуемо ще се отрази на професионалните му ангажименти и семейния бюджет.

Ние предлагаме гарантирано еднакво високо ниво без разлика в качеството на образованието в града и на село. Това може да стане само, ако се премахне принципът парите да следват ученика. Търговията трябва да излезе от образованието. В това число и търговията с учебниците и учебните помагала. Ще въведем един учебник по един предмет за цялата страна.

Обвързване на образованието с бизнеса и държавните нужди от кадри. На договорен принцип поемане на конкретни ангажименти от страна на икономическите субекти по отношение на практики и стажове; отпускане на стипендии и директно подпомагане на училищата по отношение на базата и оборудването.

Дошло е време да се помисли и за други форми, насочени към преодоляване на демографската криза и стимулиращи  младите семейства да раждат и отглеждат повече деца. Например учредяването на специален фонд „Образование“ за всяко семейство, в който държавата да привежда определена месечна сума за всяко дете от 0 до 18 години. Тези средства да се използват от родителите само за образованието на децата им и за поощряване и развитие на техните таланти, вкл. и във  висши учебни заведения.

Интелигентните и добре образовани млади хора на България имат всички шансове да се реализират успешно и пълноценно, както в родината, така и в Европейския съюз.

Павлина Русева е магистър по „Счетоводство и контрол“, на 51 години, семейна, с две деца. В момента работи като експерт в Община Разград.

Коалиция „БСП за България“ предлага конкретни мерки за икономическо възстановяване, основани на реална помощ за гражданите – с приоритет към най-нуждаещите се; подпомагане на малкия и среден бизнес; стимулиране и защита на родното производство, както и възраждане на индустрията и земеделието.

Приоритетите ни са разгърнати в следните направления за развитие:

  1. Ниска безработица и високи доходи чрез:
  • Качествена промяна в структурата на работната сила, чрез промяна на учебното съдържание и плановия прием в средните училища, съобразен с потребностите на регионалните икономики. Преквалификация на работната сила в сфери, където има недостиг на специалисти;
  • Въвеждане на прозрачен механизъм за определяне на минималната работна заплата;
  • Дистанционна работа, узаконена чрез промяна в Кодекса на труда, която да регламентира работата от дома, т.н. home office;
  • Въвеждане на дигитални трудови книжки.
  1. Провеждане на целенасочена политика в подкрепа на малките и средните предприятия (МСП):
  • Финансова защита на МСП, изразена в подкрепа на ликвидността им, чрез Българска банка за развитие; подобряване на достъпа им до финансиране;
  • Насърчаване достъпа на МСП до алтернативни източници на финансиране;
  • Създаване на дружество за стартъпи и иновативни компании в България, чрез изменение на Търговския закон;
  • Улесняване участието на стартъп компании в обществени поръчки;
  • Осигуряване на достъп до нови пазари за българските предприятия, чрез държавна подкрепа в лицето на Българската агенция за експортно застраховане (БАЕЗ).
  1. Създаване на благоприятна бизнес среда, постигната чрез цялостна реорганизация на изграждането на е – Управление, изразяваща се в:
  • Намаляване на административната тежест за микропредприятията и опростяване процедурите за дребните търговци и производители, вкл. и за счетоводната отчетност;
  • Опростяване на разпоредбите и процедурите – от лицензиране и митници до капиталово финансиране, както и подобряване на изпълнението на договорите;
  • Усъвършенстване на дигитална инфраструктура:

*Електронен поземлен регистър – чрез него ще решим проблема с т.нар. „бели” и „червени” петна в земеделието и ще дадем възможност за по-ефективно управляване на поземлените ресурси;

*Единна информационна система, обединяваща пазарите на селскостопанска продукция с платформа за електронна търговия. – чрез нея ще дадем достъп на фермерите до пазарите и големите търговски вериги;

*Национална електронна система по заетостта, свързваща всички бюра по труда на територията на страната.

*Единен електронен данъчен регистър, обединяващ информация за всяко едно лице – какво имущество има, какви са доходите му и какви помощи получава. Това ще ни даде реална възможност за оценка и усъвършенстване на системата за социално подпомагате, както и да разграничим пенсиите от социалните помощи за да направим нова пенсионна реформа, която справедливо да преразпределя социалноосигурителните приходи според приноса им;

*Електронна здравна карта и здравно досие, съдържащо информация за всяко здравно осигурено лице относно: кой го осигурява; какви осигуровки внася; какво допълнително доплаща за лечение; от какви заболявания страда; колко често боледува; колко често влиза в болница; кой го лекува – кога и колко пъти го преглежда, какво му предписва; Това ще даде възможност за по-ефективно управление на ресурсите в здравеопазването и чувствително ще намали злоупотребите;

*Единна електронна образователна система, съдържаща информация за:

– всеки един ученик /студент – в кое училище /университет учи, посещава ли учебните занятия, колко често отсъства, как се справя с учебния материал, кой му преподава, колко често го оценява;

– всеки един учител /преподавател – колко е натоварен, в колко учебни заведения преподава, кога преподава, как се представят учениците /студентите му, каква квалификация има, какво прави по отношение на самоподготовката и квалификацията си /участие в семинари, квалификационни курсове и др./ ;

  1. Привличане на инвеститори в нови и с висока добавена стойност сектори, чрез:
  • Създаване на държавни инвестиционни гаранции – срещу риск от реституционни претенции, промени в законодателството или действия на правителството, които могат да навредят на дейността или активите, предмет на инвестициите.
  • Развитие на високотехнологични индустриални зони (ИЗ) и превръщането им в притегателен център за инвестиции и иновативни технологии;
  • Увеличение на капацитета на Национална компания индустриални зони (НКИЗ), като тези средства се насочват приоритетно спрямо: местоположение; инфраструктура, кадри. Изграждане на финансовата инфраструктура на Българската фондова борса (БФБ) и създаване на свързаност на българския капиталов пазар с европейския.
  1. Секторна стратегия за привличане на инвестиции в страната, обвързана с научните центрове за върхови технологии:
  • Държавно и фискално стимулиране на развитието на дигиталната икономика и на икономиката и индустрията в областта на «изкуственият интелект»
  • Подпомагане процеса за създаване на цифрови иновационни хъбове на регионален принцип.
  • Подкрепа на националните компании за създаване на регионални брандове за производство на уникални за районите продукти и услуги, както и износ на тези продукти. Например: „България – родина на славянската азбука”, „България – страна на траките”, „Вина от стари български сортове” др.

Купуването и продаването на гласове е престъпление!

 1,114 total views,  2 views today

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *