Вече 3 години търсим добрите новини, за да започнем седмичния обзор с тях.
Ето и тази седмица ги намерихме.
През дупката на покрива на разградската библиотека вече наистина се вижда светлина, не само буквално, а и преносно, а самата дупка скоро няма да я има, буквално, не преносно.
През тази седмица от Община Разград обявиха, че започва проектът за ремонт на три културни институции: Библиотеката, Етнографския музей и Музикалната школа.
Ремонтът е по европроект на обща стойност над 800 000 лв., реалните строителни работи стартират през август.
Това ще се случи по доста отдавна подготвян проект, ама то с европроектите нещата бавно си стават, обаче стават.
Бързо стават ремонтите, ако парите са от държавния бюджет и ако съответната община има лоби в централното управление.
Как пък Разград веднъж не случи на лоби.
Излезе тази седмица един списък със 194 общини, които ще си разделят 166 милиона лева за важни за общността проекти.
Ми то като гледаш списъка, сякаш ДПС е мандатоносител, а не Разград да има депутат от управляващата коалиция.
Самуил – 2 700 000 лв., Завет – 980 000 лв., Лозница – 860 000 лв., Разград – 427 000 лв. за неремонтираните участъци от „Странджа”.
Излезе и списък от одобрени проекти от Фонд „Култура”, пак над 100 одобрени, ама единственият разградски не е сред тях, айде тука няма да се сърдим, че само един подаден.
Та тъй де, нищо ново под слънцето: и от джипката парите към депесарските общини в Делиормана бяха в пъти повече от тези за уж герберската Разград, даже като стана червена и се поувеличиха.
Така пак оставаме на европейските проекти, може да е по-бавно, ама рано или късно става.
Иначе седмицата започна добре – с култура и спорт отбелязахме годишнината от рождението на Левски.
И докато пред паметника на Апостола не гъмжеше от хора, то край басейна беше фул.
Над 70 деца тренират един от най-красивите спортове -плуване – в общо 3 школи в Разград и идеята подобни атрактивни състезания да се свързват с национално значими дати е чудесна – кой не обича да получава медали, а пък медал с лика на Апостола е страхотен спомен.
Вторник бе денят на „Лудогорец” – рутинно си победиха ирландците с 3:0 и спокойно отлитат за далечния край на континента.
Сега можеше и да не даваме точка на Чичовото, само да се възгордява, ама какво да се прави, случва се и в най-добрите отбори.
Друга спортна новина от края на седмицата – за пръв път депутат дойде да пита спортните клубове за състоянието им и за изготвянето на Спортната карта на България.
Пък как се изненада, че има толкова реално работещи и постигащи успехи клубове в Разградско, ама има, Разград не е спортна столица от ерата „Лудогорец”, а още от ерата „Рънътъ прай бурбътъ”.
А спортните ни деятели даже и не капризничеха пред народната представителка, само поискаха да си получават навреме заслуженото финансиране, а и да е ясно как се разпределят парите за спорт.
Симпатична новина от Лозница – оказа се, че си имала министър.
На Фестивала на малината в петък земеделският министър Иван Иванов, който иначе си е от Шумен, си призна, че родът му е от Лозница, а то и всеки втори на площада твърдеше, че му е бил комшия.
Ето къде било лобито на Лудогорието, ама по всичко личи, че пак отиваме на избори и ще има нови министри, та изтървахме този влак.
Таз седмица Фестивал на малината, другата – Панаир на млякото.
Веселбата в Лудогорието е безкрайна, а така и трябва – в земеделски район като нашия да се почитат основните препитания на населението.
А на Панаира на киселото мляко в Разград ще е интересно – вече обявиха съставите, които ще ни танцуват, а занаятчиите, които ще представят продукциите си, са над 80.
Панаирът е в четвъртък, петък и събота, ако не сте разбрали.
Да дойдете, ама и да спазвате дистанция – вече сме с нови противоепидемични мерки и трябва да се пазим.
По всичко изглежда, че този път се въвеждат още при първия ръст на заболелите, а не се чака последният момент.
Косвено е свързан с мерките и призивът на Полицията да се подават заявления за нови документи онлайн, за да си спестим опашките, че като се върнат емигрантите през лятото пред Паспортна става лудница – само за последната седмица са подадени заявления за 1200 документа, а получените документи са 800.
Стигнахме до полицията, и тя си имаше работа тая седмица.
Първо разкриха кой измами 50-годишна разградчанка да даде 70 000 лева на телефонни измамници.
Ей, доверчив народ, ама и измамниците – смели, вече не омайват само възрастни хора.
После се наложи полицаите да разтърват баба и дядо в Райнино.
Той на 78, тя на 77, ударил я с бастун по главата след комшийски спор.
Възрастният побойник не е в ареста, ама явно други са, та през седмицата се напълни арестът на РПУ-то в Разград и се наложи от лознишкото Синя вода да транспортират домашен насилник до ареста в Исперих.
Ама пък иначе спестиха разходи от закриването на РПУ-то в Лозница, понеже там нямало много престъпления.
А и черешката на тортата в кримките тази седмица – кацнала кола до витрината на „Галатея”-та в „Орел”.
Че и опитал за избяга, към Лознишко явно и той, хубавец от Каменар.
Иначе пътните проверки продължават и дрогираните шофьори са емен-емен колкото и пияните, а не са малко и тези с коктейл от двете забранени при шофиране субстанции.
И две теми, които поразбуниха ФБ-кошера през тази седмица, ама доста тенденциозно, малко като „Македонияяяя”-та на Слави.
Почти цялото Островче се било подписало в подкрепа на доскорошната си кметска наместничка.
Интересни хора живеят в Островче, или поне 80% от тях, наистина ли искат да ги управлява човек, разследван за престъпление, свързано именно с кметската му дейност?
Къде го бяхме чували това за 80-те процента, а?
А колко вопли за развитието на социална услуга, за чиято дейност до преди година никой не знаеше и пак бе тема на ФБ-коментари, ама по отношение на съдържанието й и с предложения да бъде слята с други подобни.
А всъщност за пореден път се случва нещо, което в други градове се е случило отдавна.
Лесно се манипулира разградският ФБ-потребител, както и като цяло българският.
Ама понеже на практика ФБ се приема за медия, та и медиите сме много виновни за тази податливост на манипулация, ама много.
И защото някъде по дългия път към свободните медии остана в забвение задължителното представянето на другата гледна точка, остана само сензацията.