С риск да предрешим резултата от тазгодишната ни анкета за Събитие на годината ще започнем обзора със считаното от нас Събитието на годината: откриването на обновената спортна зала „Абритус”.
Наистина беше празник за всички възрасти – от малките братчета и сестричета на момичетата и момчетата от „Вълци-Разград”, през средното поколение, чиито представители са играли в тази зала до посребрелите коси на ветераните, изобщо за всички, които обичат спорта.
Уважиха ни и баскетболни величия – единствените българи, играли в NBA – шефът на федерацията Георги Глушков и Гергана Брънзова, която е играла в женския вариант на американската баскетболна асоциация.
Глушков се изказа много ласкаво за местната управа, съумяла след КОВИД-обстановка и в настоящата икономическа ситуация да възстанови прекрасна и красива зала „Абритус”.
На залата й тръгна по вода, не само че нетрадиционно менчето с осветена вода по заръка на свещеника бе лиснато на терена, ами и първият официален мач завърши с победа – на Вълчетата до 14 години, които надвиха връстниците си от Шумен с над 20 точки.
Че ще има причина да посещаваме залата и да аплодираме младата смяна, вече е ясно, дано я опазим, че като се знаем какви сме прилежни.
Направо невероятно чудо беше, че новината за нашата спортна зала влезе в централни спортни новини, а още по-невероятно, че имаше и още една новина от Разград, объркали се бяха явно нещо.
Тя е футболна: дългогодишният ни капитан Светослав Дяков се завърна, където му е мястото – в „Лудогорец”, но вече като помощник-треньор, а защо да не помечтаем – след време може и като треньор, ще му отива.
Да приключим със спорта – напълно логично и заслужено европейският ни шампион по троен скок Лъчезар Вълчев след Спортист на общината стана и Спортист на Област Разград.
И още една награда – Община Разград заедно с още 6 общини получи отличие от Асоциация „Прозрачност без граници”, призът е за добри практики в „Прогрес в Условията за насърчаване на инвестиции“.
Само през тази година за местната управа това е второ признание по повод подобряване на административното обслужване.
Първото бе от Международния републикански институт след изследване на „Оценка на уязвимостите към корупция на общинско ниво”, в което сред десет български общини Разград показва по-добри от средните резултати.
Явно все пак положителни неща се случват в нашия град, може би отстрани се вижда по-добре.
Случват се и много културни събития, всяка вечер концерти, изложби, спектакли, творците преди Коледа искат да покажат уменията си.
Голяма част от културните събития имат и социален момент – като концертът на ЦРД „12 коледни картички”, които ще бъдат изпратени заедно със събраните над 2700 лева на 17-годишния Мартин, който се бори с тежка болест.
На Марти бяха посветени и други коледни събития, изобщо през почти цялата година всички са съпричастни с това момче и майка му, което показва, че има солидарност и в нашата разградска общност, че можем да бъдем добри.
Обаче следващите новини са с главни герои тези, дето не могат да са добри.
Из криминалната хроника призът за Топ новина се оспорва от две информации.
Новината с най-много забавни коментари е за жена, задържана, защото е набила мъжа си.
Всъщност никак не е смешно, понеже всичко се е случвало пред малкото им дете, а бойната дама не пощадила и пристигналите служители на реда.
Обаче другата новина направо оставаш без думи от „справедливостта” на българското правосъдие.
Условни присъди за петимата, нанесли жесток побой в края на 2020 г. на 46-годишен разградчанин, дни след който мъжът починал от нараняванията.
Повече от година се установяваше кои са, отначало бяха четирима, сега станали петима, а накрая условни присъди.
Да, млади са, но не толкова, че да не трябва да понесат отговорност за деянията си.
Добре, че има втора и трета инстанция, надяваме се да са наистина справедливи.
Две жертви на войната по пътищата тази седмица: баща и син загинаха в Беловец.
А резултатите от пътните проверки – регулярни и нарочни – хич не са лицеприятни – на един трезвен шофьор май се падат двама пияни и трима дрогирани.
Обаче има и забавни новини по пътищата.
В случая – иновация в пътната инфраструктура.
В Исперихско явно, почти като в Египет, силно са на почит котките, понеже като асфалтират улиците, асфалтът не стига до бордюра, а остава по половин метър фракция за котешки алеи (виж снимката към текста, източник – ФБ на Общинска администрация-Исперих).
Може пък уважението към котките да е само на ул. „Мургаш” в Малко Йонково.
И на финала една новина, която още се случва.
Лека-полека върви конкурсът за директор на разградската болница.
Обикновено подобни конкурси не се правят в преходни управления от типа служебно правителство, обаче явно в случая се лови в мътни води.
От тримата кандидати двама работят и в момента в болницата.
Единият – администратор с опит – не е допуснат до втори етап на конкурса, вторият е млад лекар, а третото име е абсолютно непознато за разградчани.
Справка в интернет показва, че дамата е кандидат за всякакви постове и тук-там с икономическото си образование е успявала – ту в Перник, ту в Габрово, и в Районна избирателна комисия е била, поне подвижната избирателна секция в болницата няма да я мислим.