Аху-иху и вече е тихо.
Цял месец като отвориш вратата или прозореца към фейсбука – кандидат за депутат до кандидат за депутат, а днес – на първото официално събитие след изборите – честването на рождението на Апостола на Свободата – някакси нямаше нито един от избраните четирима.
То като на празник не са, нали няма какво да ги чакаме в делник да са ни наблизо проблем нещо да поставим, че и да го решат.
Иначе ние горе-долу нищо не познахме, освен европейския шампион по футбол, ама и него откъм четвъртфиналите някъде.
То и партийните централи не знаем дали очакваха такова каре депутати от нашия регион, бетер Кърджали – както казват в социалната мрежа.
Ама поне пък стана ясно, че повечето централи за нашия регион целят да късат от електората на ДПС или да привличат отпадналите оттам по различни причини, затова втория или третия в листите на над 50% от партиите в Лудогорието е с турско име.
И какво ли да ни учудва това, електоратът, който няма и не е имал афинитет към ДПС, си седи вкъщи, не вярва никому, което никак не пречи после да е недоволен от управниците си.
Как не разбрахме, че всичко сами си правим.
И много по-зле ще става, след като има хора, които пишат „очилище”….
И все пак за тези, които излязоха с надежда до урните, е обидно някакси бившият и вероятно бъдещ председател на парламента да предпочете столицата пред родния си град, а на нейно място да остане човек, който е идвал веднъж в Лудогорието – по време на кампанията.
Така ще се радваме, ако Ива Митева ни опровергае по отношение на предположението за липса на местен патриотизъм, което прозира от решението й, и въпреки че представлява друг регион, да помага на Разград по начин, по който е възможно, а когато си от управляващата партия, със сигурност е възможно са удряш рамо от време на време поне.
Я да минем по партиите.
ДПС се прицели в 3 мандата по време на кампанията и при все ниската избирателна активност надгради с 1000 гласа, което прочие прави изсмукани от пръстите твърденията от днес на бившия премиер, разпространявани и от други политически сили, за преливане на гласове от ДПС към ИТН.
Похвално, ама може би е време за смяна на караула, пак поради причината липса на местен патриотизъм: да си фон на лидера в телевизионните му изявления, хич не допринася за благосъстоянието на избирателите в родния ти край.
ГЕРБ-СДС – първо да спрем на частта от това словосъчетание СДС.
Кой точно е СДС в листата в Разград?
Точно никой и затова изключително неуместен беше опитът да се вкара чрез заблуждаване един от основателите на СДС в Разград в кампанията на ГЕРБ със снимка във Фейсбук и неизречено изявление, че подкрепя ГЕРБ.
Абе „неуместно” е супер мека дума.
А отстъпването на спечеления от ГЕРБ мандат на Гюнай Хюсмен просто възстанови справедливостта, тъй като въпреки, че и той изгуби много преференциални гласове, откак не е областен управител, всеки неутрален наблюдател би отчел, че през последните три кампании за Народно събрание, мандатите на ГЕРБ в Разград реално се печелят от него, обаче той все остава първа резерва.
Вече третата политическа сила в Разградско е ИТН.
Очаквахме повече, особено след знаковото очистване от познати от различни партии физиономии.
Още листата обаче хич не беше добре конструирана, първо с това, че не беше пълна – каква основна политическа сила си, ако не можеш 8 кандидата за депутати да намериш, а регистрираш 7, от които първите 3 – от други региони.
Несериозно.
Пети в класирането в Разградско – истинското СДС под името Демократична България, също слаба работа – равен резултат с 4 април.
Но и тук малко не прецениха кадровата политика – някакси не сме сигурни как жителите на региона си представят в парламента да ги представя депутат с диня под мишница и обикалящ банките, неспазвайки не санитарната, а личната дистанция с противниковия пол, а от речника няма да цитираме.
Неочакваният, но сериозен провал при БСП ни е трудно да обясним.
Явно и техните избиратели не припознаха местния водач, заменил парашутиста от 4 април или пък тука виреят привърженици на Жан Виденов, даже с партийни билети.
Или пък се уплашиха от машините, ама щом 98-годишна жена от Стражец демонстрира за втори път как се гласува с машина, не знаем какво да кажем.
Прочие всички партии направиха много добра разяснителна кампания за гласуването с машини.
Свършиха работата на Районната избирателна комисия де, която и без това никакъв зор не си даде, дори прецени, че няма нужда да изпраща до медиите резултати от вота.
Пък за реакциите на многобройните сигнали за изборни нарушения и от прокуратурата, и от РИК – думи нямаме.
Нарушения има – санкции няма.
Стига вече за изборите, да си припомним вкратце какво стана през последния месец.
Как какво – пуснаха новото кръгово.
Как са тези, които преди няколко седмици ревяха, че не е наред?
Свикнаха ли да гледат как спокойно преминават оттам автобусите на „Лудогорец” и на „Амилум” и как се пищисват шофьорите с купените книжки?
Прочие кръговото издържа и друг сериозен тест – силната буря от 1 юли.
Поражения по него и по прясно ремонтирания участък от „Странджа” нямаше, далеч по-сериозно се наводни съседната ул. „Дунав”, която бе ремонтирана през миналия мандат и тротоарите бяха изравнени с шосето.
А бурята си беше повече от сериозна и въпреки бързата реакция на пожарната и общината, които излязоха през нощта да освободят основните пътища от падналите дървета, клони по по-малко оживените улици имаше доста време след това.
През последния месец КОВИД-ът взе да ни подминава, да чукнем на всички паднали и прави дървета, а и ваксинацията върви с добри темпове сякаш.
Поуспокоените и зажаднели за емоции разградчани масово се включиха във възобновения от Община Разград богат културен календар.
Пяха и с Николина Чакърдъкова и дъщеря й Мария на Капанския събор в Гецово, и с Веселин Маринов на Абритус като част от първия читалищен фестивал.
Вицепрезидентът Илияна Йотова ни уважи за фестивала за деца в неравностойно положение „Като звездите”, традиционно сериозен бе и интересът към възстановените Бели нощи на Разград.
Сега тръпнем в очакване на Панаира на киселото мляко, който започва в четвъртък.
Макар и в изборно време имаше и сесия на Общинския съвет в Разград, колкото всеки, който може, да си покаже магариите.
Половината докладни не минаха, сред тях и касаещи много хора.
Второто по големина село в област Разград – Дянково – остана без временен кмет, след като редовно избраният почина от заболяване, а временен не беше избран, защото партиите не се разбраха.
Останаха в сила, макар от общинското ръководство да бе предложено да отпаднат, таксите за детска градина за предучилищна възраст за селата, както и намалението за градските групи, защото се заинатиха, че през лятото детските градини трябва безплатно да се грижат за децата, които вече са ги завършили, че то така и абитуриентите да ги зачислят в гимназиите, след като си получат дипломите.
Ами такива съветници сме си избрали, халал да са ни.
Добре, че не зависи от общинските съветници всяко решение, че примерно нямаше да има пет контейнера за стари дрехи в пет квартала от този месец, сигурно щеше да стане към догодина, особено ако предложението се внесе в изборно време.
А и да не е изборно, как същата работа – знаете ли например, че половината съветници си стоят в климатизираната зала за заседания в очакване на възнаграждението си, чатят си във фейсбук и декларират „не участвам в гласуването”, други пък се регистрират за тържествената част и поради заетост напускат, обаче хонорар ще получат.
Ето това сме избрали, има изключения, разбира се, и то стойностни изключения, ама погледайте веднъж-дваж преките предавания, да се насладите на избора си.
Няколко повода за гордост все пак не появиха през този месец.
Примерно десетокласникът Пресиян Николов от Механото оказа първа помощ на връстник, получил епилептичен пристъп по време на външното оценяване за тази възраст.
Това бе една от най-четените ни новини, гордеем се както с Пресиян, така и с читателите си.
Пак с първа помощ е и другата голяма гордост – лекарят на „Лудогорец” д-р Валентин Великов бе сред първите, оказали медицинска помощ на получилия сърдечен пристъп датски футболист Кристиян Ериксен по време на първия мач от Европейското първенство по футбол.
А даже не се похвали, добре че бившият ни капитан Светослав Дяков го обяви.
Изпратихме подобаващо трите легенди на орлите – Дяков, Моци и Владо Стоянов.
То двамата не ги изпратихме де, тук са си, но вече работят не по гащета, а с костюми.
„Лудогорец” пак почна да ни радва, прескочи първия предварителен кръг от Шампионска лига, а вчера така хубаво отупа ЦСКА и спечели рекордна пета Суперкупа, че и съдиите не можаха да помогнат на уж неутралния терен на Националния стадион.
Убедени сме, че най-доброто предстои.
Предстои и на Олимпиадата в Токио.
Там имаме три момичета, от Тайбе Юсеин от Мъдрево чакаме медал, от тенисистката на маса Полина Трифонова от Кубрат – добро представяне, а 17-годишната Фатме Шабан, която е спаринг партньор на националките по борба – да свиква, че следващата олимпиада тя ще е националка и от нея ще чакаме медал!
Успех на момичета в Токио и на момчетата от „Лудогорец”!
Както разбрахме, с депутати и съветници няма да се гордеем, та в спортистите ни е надеждата да славят името на Разград!