Още не са съвсем хлопнали кепенците на балотажа обаче ни се пише обзор, че такава пауза от повече от месец не е бивала в Разград24/7, нали?
И какво – избрахме си депутати, обърнахме се – те почти същите: преди Ахмед – и сега Ахмед, преди Ихсан – и сега Ихсан, преди Гюнай – и сега Гюнай.
Даже и партиите им същите.
А, обаче не е Алпер, а е Марин, и партията нова.
Всъщност разликата е доста ключова, и за тези, които наблягат на етническата карта, и за тези, които държат да имаме депутат от управляващата партия, че да взима тя по-присърце проблемите на Разград и региона.
А да си признаем и лично сме доволни, че от 5 години и 4 избора насам пак си имаме депутат, родом от Разград.
Е, не живее в Разград, ама достатъчно е живял, за да знае къде е „Перистър” и къде „Юмрукчал”.
За Лудогорието хубавото е, че лидерът на „Продължаваме промяната” Кирил Петков при посещението си тук обяви, че инфраструктурата на Северна България ще е на фокус, а не изглежда на човек, който не си държи на думата.
Тази теза поддържа и кметът на Разград Денчо Бояджиев, който ще представлява бъдещия коалиционен партньор БСП в работните групи, които ще определят приоритетите на коалицията на промяната.
Бояджиев открай време коментира, че навсякъде Северът е по-развит от Юга, само в България се инвестира в инфраструктура предимно в южната част на страната, а сега ще има лична възможност да работи активно това да се промени.
Да се върнем на регионалната си тема обаче – за четирите мандата и битката за тях.
То битка за три от тях просто нямаше.
А всъщност и за гласуващите с подвижна секция е ясно, че ако не беше Гюнай Хюсмен, битка нямаше да има само за два, колкото и да се хвалят от ГЕРБ, че от 2009 г. все имат разградски мандат.
Имат, понеже нямаше особен избор измежду парашутисти в другите партии, а и за 12 години завладяха държавния апарат и всичко зависеше от тях.
Те и сега още живеят в славните за тях времена, когато лесно печелеха избори, а за част от тях Земята спря да се върти през 2019 г., когато изгубиха местните избори и все по тях се мерят.
Та четвъртият мандат и на този вот се търкаляше и доста протягаха амбициозно ръка към него.
Дори ДПС извадиха коз с докторката с най-дълга пациентска листа, обаче гласовете стигнаха колкото да е пълно спокойствието и за втория мандат.
Козове с доктори извадиха много политически сили, обаче ни се струва, че колкото и сега да са важни и ценени докторите, на кантар е и тезата, че те си тежат на мястото и за техните пациенти е далеч по-добре да са тук, до тях, вместо по телевизора в парламента.
Струва ни се, че този аргумент, че има хора, които избирателите оценяват като са по-нужни на настоящите си места, отколкото в телевизора, е актуален за нашите ширини.
Вероятно по тази причина Денчо Бояджиев няма малко преференции, а Мирослав Грънчаров въпреки своите 10 000 срещи не успя да поведе десните от Разградско към парламента, те май тоя век не са били там.
Разбира се и за двете партии с надежди за четвъртия мандат фатално бе националното представяне на политическите им сили.
Както и за ИТН, които през юли взеха спокойно този мандат.
Дотук с парламентарните избори, пожелаваме успех на народните представители от Разградски регион, да представят Лудогорието подобаващо и да мислят за хората тук.
Или поне да мислят за 30-те процента, които излязоха до урните.
Колкото и да са хората в чужбина, със сигурност не са половината от населението, че и повече, и е чиста проба безотговорност да не можеш да отделиш 15 минути от скъпоценните си неделни занимания, за да отидеш да гласуваш и после да имаш основание да претендираш защо и какво се случва или не се случва.
Че то даже, колкото и да се охраняват секциите, може да си спреш джипа в училищния двор, и с цялото семейство да направиш 10 крачки към входа.
Един виден разградски доктор така направи, колко му е да паркираш в училище, нали няма деца в неделя, ей в София даже в междучасието така правят, няма да оставаме назад я.
А за претенциите равни нямаме от типа – защо не се чисти Лома, а после защо се чисти или защо се асфалтира към супера, когато аз ходя да пазарувам в тоя супер, нищо, че е обявено предварително кога точно ще минат машините.
А докато вървеше предизборната кампания, колкото и вяла заради Ковид да бе тя, животът се течеше, асфалтът в Разград също.
Даже нарисуваха пешеходните пътеки по „Априлско въстание” и „Странджа”, тези дни асфалтират „Перистър”, има обществени поръчки и за „Юмрукчал” и „Любен Каравелов”.
Изобщо само за година в Разград асфалтираха основни улици за повече от 3 милиона лева, а за четирите години от миналия мандат – една сал улица „Дунав”, даже и до Ясеновец не стигна асфалт.
Факти, както е факт, че за „Априлско въстание” парите са от правителството на Борисов и както е факт, че ако бяха отпуснати колкото местните гербери бяха написали в предварително подготвените си постове за фейсбук, „Априлско” сега щеше да е с едно платно, добре че беше настойчивостта на настоящата местна власт, та сумата се удвои.
Тази местна власт обаче сега е пак на пангара по важна тема – такса смет.
Хич не е приятно да вдигаш какъвто и да е налог по време на криза, но когато това не е сторено в по-добрите за икономиката времена, вече няма накъде.
Факт е, че не само в България, а и вероятно по света, няма какъвто и да е продукт или услуга, които да се продават на цената, на която са се продавали през 2014 г., когато е приета настоящата такса смет.
Предложението е на кметската управа, решението – на общинските съветници, чиито възнаграждения вероятно неслучайно точно сега бяха публично оповестени.
Ами по принцип е нормално, когато работиш и носиш отговорност за работата си, да получаваш възнаграждение.
Е, когато гласуваш против инвестиция, пък била тя и в Осенец, без да си наясно, само по свои умозаключения, като на последната сесия, вече става спорно колко ти е заслужено възнаграждението, ама случаи има всякакви и всеки се учи, докато е жив.
С две кримки и една добра новина влязохме през последния месец в националните новини.
Първо джигит потроши 5 коли, докато го гони полиция посред бял ден из целия Разград.
Всъщност трябвало да спре за обикновена пътна проверка, а сега освен, че колите са на ремонт, той е в психиатрично заведение.
Като че ли натам се опитва да насочи посоката и адвокатът на другия прочул ни престъпник.
25-годишният царкалоянчанин, който изнасилил и запалил своя 17-годишна братовчедка, попита в съда „Какво съм направил?”.
Добрата новина от Разград бе два пъти интубиран по време на Ковид пациент, който след 6-месечно възстановяване, дари на интензивното отделение на разградската болница, където е лекуван, първата си заплата след завръщането си на работа.
Иначе Ковид не спря да ни тормози през този месец, имаше дни със 7 починали или по 15 за 3 дни, децата минаха на онлайн обучение, а после малките – на присъствено, но след тестове, почина и още една учителка.
Ковид ни пречи да се радваме отблизо, а не само от информациите от клуба, на малките баскетболисти от „Вълци-Разград”, тъй като мачовете им са без публика.
Служебно, за да ги снимаме, бяхме на един мач и да ви кажем: страхотни са.
Когато отворят спортните зали за публика, идете да ги гледате, заслужава си, много си заслужава.
За разлика от футболния „Лудогорец” на този етап.