Изтече доста вода от последния обзор, даже сняг валя и се стопи, та може да не помните, ама ще се сетите какво означава тази редичка от географски наименования: Цар Калоян, Исперих, Дулово, София.
Малко само със Софията сбъркахме, ама то и Исперих е столица, е, на гетите, ама дет гети, там и българи, едни от други произлизат.
А сега ако трябва да се придържаме повече към действителността, вторият ни депутат от Исперих доста отдавна се е измъкнал от проблемите на Лудогорието и си е баш софиянец, макар че ние в прогнозата си друг да имахме предвид, признаваме си без бой.
Не се забеляза и по време на кампанията да се опитва да вникне в проблемите на Разградска област.
Чу се, че е бил в Кубрат и дотам.
И така областният град остана без свой представител – роден или живял в Разград.
Е, има един, дето е карал колело в Разград, ако кажете – ще я броим.
Даже вчера участниците в доброволческата акция по почистване на велоалеята доста се оглеждаха, да честитят, не за друго, ама не видяха депутат с колело.
Нищо, през следващите 4 години може бая километраж да се натрупа, даже може да се организира депутатско велосъстезание, и номера си имат, а единият беше и заместник в Министерството на спорта, вероятно има спортен хъс, макар никой да не го е забелязал досега.
Можем да обобщим кого избрахме все пак, да не се сърди някой, че не е споменат: постоянният фон на лидера си, кимащ умно с глава на всяка пресконференция и отварящ портата в Росенец; нямащият както да каже от трибуната на Народното събрание, честит втори вероятно точно толкова мълчалив мандат; авторката на Конституцията, която и коалиционният партньор или патерица не прочете и младият татко-сценарист, който дойде до Разградско веднъж в кампанията, тепърва ще броим колко пъти в мандата.
Обаче поне сме в тренда, и ако все пак това Народно събрание излъчи правителство, вероятността да нямаме депутат от управляващото правителство е към минимума и актуалният шофьор на джипката може да се завърта по-начесто насам и да мята по някоя пачка през прозореца.
Да застели така Ларгото, като в последния ден за агитация, когато мини 500-еврови банкнотки бяха разхвърляни по площада, даже имаше заблудени да си ги събират, прилагаме снимка.
Не е като да нямаше любопитни моменти в кампанията, колкото и тиха на пръв поглед да беше.
От типа на присвояване на чужди заслуги, добрите събития в региона така бързо се сдобиха с по няколко майки и бащи, че и цар Соломон да си не можеш да прецениш кой какво е свършил всъщност.
А най-тиха се оказа работата на Районната избирателна комисия, която уж трябва да показва заседанията си онлайн, а дори поканите за заседанията се появяваха на следващия ден след заседанията едновременно с протокола от проведеното заседание.
Ама то сигурно защото председателят беше зает да посещава предизборни събития на една от партиите-участници във вота, а дори никой не сигнализира за това в ЦИК, то надали и щеше да има значение
Както за РИК нямаше значение, че двама държавни служители, а дали бяха само двама, извършваха агитация на Ларгото в работно време.
Не се впечатли никоя институция и от скромен предизборен митинг пред Прокуратурата още в началото на кампанията, ама пък какво по-подходящо място, и такава хубава снимка стана за Фейсбук, а?
Никой не забеляза и как в ръкописно написания протокол на РИК има десетки коригирани и замацани цифри предимно от резултатите от машинното гласуване, а за един от кандидатите сборът от 142 хартиени и 29 машинни бюлетини в ръкописния протокол е 179, а в печатния – 171.
Не направи впечатление и, че в края на изборния ден бе обявено, че са гласували 54 205 човека, а на следващия ден в публикувания на сайта на ЦИК протокол от 100% обработени секции, гласувалите са с 480 повече – 54 685(прилагаме снимка).
Сещаме се за едно обяснение – в Лудогорието има 480 сомнамбули, които гласуват нощем
Обаче изборите бяха честни.
Такива ще са и следващите, че и повече сомнамбули ще има, ако ги организира същата изборна и ангажирана към нея администрация.
Май толкова за изборите стига, че ей ги следващите потропват на вратата, а не сме износили чорапите, брандирани с настоящите номера от бюлетината.
През този месец и нещо, откак не правим седмичен обзор, се случиха и други интересни неща в Делиормана.
Примерно страшно се прочухме как правим зубрите на суджуци, как от пътните знаци си спретваме оградка и как препарираме лъвове за украса на работното място.
Как при този беграунд да не кажеш с гордост от къде си родом?
И все пак и по-хубави неща се чуха за разградчани през това време – например разградчанката Нели Митева бе за месец областен управител на Ловеч, разградчанката Радостина Колева получи предложение за брак на сцена след концерт на ансамбъл „Тракия”, разградчанката Даяна Гиргинова участва в „Забраненото шоу на Рачков”.
Ето, ако не са жените за къде сме.
И за да не ни обвинят във феминизъм, да похвалим и един мъж, даже Мъж с оглед поведението му – разказахме ви през март за единственият доброволец в разградското COVID-отделение – 22-годишният Цветомир Русев.
Това бе една от най-четените статии на сайта за последния месец и поредното доказателство, че доброто се търси и се оценява.
Затова ще поизредим няколко добри неща, които се случиха.
Например започна подготовката за изграждането на кръговото кръстовище до „Билла” и ремонта на ул. „Странджа” от кръговото до „Априлско въстание”.
Същият този ремонт, за който 4 години аха щяха да отпуснат пари, пък след четирите години се намериха пари в общинския бюджет, но ремонтът се забави заради процедури, понеже нали 1 месец искахме рестарт на държавността и държава с правила, а те, правилата, са в законите и трябва да се спазват.
Заработи системата за мониторинг на качеството на въздуха, може да се види на сайта на Община Разград.
„Биовет” получи сертификат за инвеститор Клас „А” и продължи с даренията за нуждаещите се жители на региона..
Отпусната бе по-голямата част от необходимите за ремонта на джамията „Ибрахим паша” средства – 1 200 000 лв.
Събра се мнозинство за приемане на бюджета на Община Разград, т.е. на местно ниво има що-годе консенсус по важните теми.
Доброволци почистиха велоалеята към „Пчелина”, а Община Разград траспротира чувалите с боклуци.
Най-перспективната разградска състезателка по борба в момента Фатме Шабан спечели два златни медала за месец и въпреки крехката й възраст редовно я канят на лагерите на националния отбор-жени.
„Лудогорец”, ех, този „Лудогорец”, току проблясва като в най-добрите си времена, току се връща към по-сивата игра, ама все по-често проблясва и чакаме с нетърпение сряда, за духа някой супата, а ние да продължим към поредния трофей – Купата на България.
Щъркелите дойдоха, пролетта е тук!