Везбарката Николинка Ангелова, майстор на капанската шевица, е предложението на област Разград за попълване на Националната система „Живи човешки съкровища – България“ за 2021 г. Това съобщават от пресцентъра на Областна администрация.
Нейната кандидатура бе представена за участие от НЧ „Просвета 1883“ с. Гецово и одобрена в регионалния етап на процедурата в Областна администрация Разград от комисия, сформирана със заповед на областния управител Иван Борисов. Председател на тази комисия е гл. ас. д-р Милена Любенова от Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българска академия на науките. Членове са: Даниела Неделчева – старши експерт в Регионален експертно-консултантски и информационен център „Читалища“ – Разград, Даниела Ганчева – заместник-директор на Регионален исторически музей Разград, етнограф и Айше Реджеб – доктор по хореография. В работата на комисията участва и заместник областният управител Найден Късов.
Според регламента на Националната система „Живи човешки съкровища – България“ постъпилите регионални предложения се разглеждат от комисия, назначена със заповед на Министъра на културата. В нея влизат представители на Министерството на културата и Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българска академия на науките. Комисията определя пет номинации, които ще бъдат вписани в Националната система.
Кандидатурата на област Разград е наречена „Грее капанска шевица – традиции и съвременност в творчеството на везбарката Николинка Ангелова“ и попада в раздел „Традиционни занаяти, домашни дейности и поминъци, подраздел „Изработване на традиционна везбена орнаментика“ в регионалната листа на Националния регистър на нематериалното културно наследство.
Николинка Ангелова от с. Гецово е майстор – везбар, чрез чието творчество и всеотдайност мнозина съвременни българи имат възможност да научат повече за обичаите и традициите на една от най-старите етнографски групи в България. Типичен представител на капанската етнографска група, тя вдъхва нов живот на шевиците, създавайки един своеобразен мост между времето на старите майсторки, настоящето и бъдещето. Николинка Ангелова е убедена, че безценните съкровища, които са скрити в старите ракли, трябва да оживеят за нов живот. Според нея тяхната непреходна естетическа стойност трябва да бъде съхранена и показана на света.
Николинка Ангелова е родена на 14 март 1949 година в гр. Сеново. От родителите си наследява любовта и почитта към традициите. Работи като детска учителка в с. Кривня, гр. Сеново и гр. Разград. Тя успява да се посвети на своето хоби бродерия, везба и тъкане едва, след като се пенсионира през 2006 г.
Първите си умения усвоява в своето семейство, от майка си Пена Николова Цонева. Любовта и към шевицата, желанието и да се занимава с везба, търпението и волята я водят при по – възрастни капанки от гр. Сеново и с. Гецово, от които усвоява тънкостите и тайните на най – интересните бодове. Настойчиво и търпеливо търси, записва, прави схеми на шевици, запомня, „краде“ някои тънкости по различните бодове и техники. Впоследствие, чрез различна литература, участия във форуми, практикуване на везбарство и от други майстори – занаятчии обогатява своите знания и развива своите умения.
С любов и желание Николинка Ангелова изработва народни носии. Голямата и любов обаче е капанската шевица. Търсят я предимно хора, които се занимават с фолклор, самодейци, българи, живеещи в чужбина, колекционери. Заради това се налага да познава и шевици от други региони, но най и е на сърце капанското. Изработването на една женска капанска носия и отнема 3-4 месеца. Само бродерията на ризата й коства 3 месеца, тъй като всичко се изработва ръчно. Николинка с удоволствие тъче и бродира и капански престилки, като подчертава, че и тук се среща богата орнаментика. Най – обича да изработва капански ризи и там е в стихията си. Изработва и капански торбички, които често пътуват извън пределите на България като официални и ценни подаръци, носещи отличителния белег на общността.
През 2015 г. уменията на Николинка Ангелова са признати и от Занаятчийската камара в гр. Шумен, когато придобива квалификация “майстор – везбар”.
В своята работа тя максимално се придържа към автентичното. Счита, че консервативността и затвореността на капанците имат положителна страна – това е помогнало капанското наследство да достигне до нас в цялата си красота и автентичност.
Николинка Ангелова предава своите умения с много такт и любов на млади и стари. Предава ги и на своето семейство. С жар, такт и умение тя е обучила и има възможности да обучи още много хора, желаещи да пресъздават красотата на капанската везбена традиция. Традиционен участник е в Капанския събор, Панаира на киселото мляко и Фестивала на народните традиции и художествени занаяти и др., където в рамките на арт работилници и ателиета „Първи стъпки в занаята“, Николинка Ангелова, разкрива пред деца и възрастни тайните на везбата, тъкането и др. Това е и една от основните й цели – да се съхранят местните традиции, като бъдат предадени на следващите поколения.
Голямата мечта на везбарката е да събере всички бодове и техники, които е открила и усвоила, в един каталог. Защото те трябва да се знаят и да се ползват.
Националната система „Живи човешки съкровища – България“ е основна културна политика на Република България за опазване на нематериалното културно наследство (НКН). Системата е инструмент на държавата, която я реализира чрез Министерство на културата и с експертното участие на експерти от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей (ИЕФЕМ). Чрез Националната система се разпознават културни дейности и умения, които имат роля при идентификационните процеси. Тя осигурява по-широка видимост на елементите; подкрепа на носителите, стимулира предаването на уменията на следващите поколения с оглед на тяхното съхранение и пълнокръвно участие в живота на хората. Националната система „Живи човешки съкровища – България“заема наименованието си от съществуващи в света практики на опазване на нематериалното културно наследство (НКН), без да ги следва дословно. Тя представлява специално разработен, адаптиран за българските условия вариант на културни политики и дейности на ЮНЕСКО, насочени към опазването на НКН на международно равнище и реализирани като следствие от приетата през 2003 г. от международната организация Конвенция за опазване на нематериалното културно наследство (Конвенция 2003).
Област Разград има вече два вписани елемента в Националната представителна листа на България на нематериалното културно наследство „Живи човешки съкровища – България”:
2010 г.
Сфера на НКН – „Традиционни обреди и празници”
Име на проекта – „Срещнали се два буенеца – питали са”
Институция – Народно читалище „Напредък – Юпер 1915”, с.Юпер, община Кубрат, област Разград
2016 г.
Сфера на НКН – „Традиционни обреди и празници“
Име на проекта – „Хъдрелез – алиански карнавални игри от с. Бисерци”
Институция – НЧ „Стефан Караджа 1928”, с. Бисерци, общ Кубрат, обл. Разград