Двама млади архитекти представиха в неделя в съвсем нова светлина Лозница пред нейните жители. Зекие Емин и Георги Мърхов са част от екипа, подготвил изложбата „Тоталпроект. Непознатата архитектурна модерност”, която бе открита в София през юни и включваше архитектурни обекти от шест населени места в България, като единственият цял град бе Лозница. На откриването си изложбата бе разгледана от 400 човека, а през цялото лято – от над 4000.
Младите архитекти Зекие Емин и Георги Мърхов разказаха как са извършили проучванията си и на хората, за които уникалната архитектура на Лозница е просто част от ежедневието им. Презентацията бе във фоайето на местното читалище, която сграда е също част от анализите на младите архитекти. Предвидените столове не стигнаха, имаше и правостоящи.
Зекие Емин разказа, че интересът й към архитектурата на Лозница е възникнал още, когато неин преподавател поставил задача на студентите си да проучат архитектурни обекти, строени след 1944 г. „Аз съм от Разград, но никога дотогава не бях ходила в Лозница” – разказва младата дама, която не пропуска възможност да представи родния край в архитектурните следи и като автор на статии в специализирани издания.
Лозница се оказва интересна находка и за колегите й. екипът на „Ново архитектурно наследство” установява, че голяма част от обществените сгради са проектирани от един и същ архитект Стойко Дончев. В тях личи концептуалното му мислене, сградите са изградени около три площада, имат по две фасади, в тях се повтарят, но модифицирани, еднакви орнаменти, личи оригиналният поглед на автора. Именно на 100-годишнината от рождението на архитект Стойко Дончев младите хора посвещават изложбата и представянето на находките в нея и в Лозница. Арх. Дончев е роден през 1922 г., починал е през 1978 г., последната сграда, която е проектирал, е на Община Лозница, а от основните сгради в града не е негов проект само сградата на хотела, но наследникът му е спазил стилистиката.
Архитектурата на Лозница е изключително модернистична за времето на изграждането на: читалището, автогарата, киното, общината, спортната зала, полицията, здравната служба, хотела. Младите архитекти намират прилика с немската архитектура от 70-те години на миналия век и с констатациите си опровергават твърденията, че всичко в България се е случва със закъснение. Проектите на арх. Дончев обаче са съобразени и с регионалните особености. Не е напълно ясно и потвърдено, но младите архитекти предполагат, че елементи от сградите са свързани със земеделския поминък в този край, част от орнаментите наподобяват лози – от Лозница, а в пищните дърворезби предимно в читалището има фрагменти от други селскостопански дейности. Във всички сгради има бетонни решетки в многоъгълни форми, зад които са скрити цветни витражи, някои от които не са оцелели от времето. Като цяло сградите са бели и монументални, а скритите цветове са от витражите, в които се пречупва светлината и вечер те се осветяват по впечатляващ начин. Цветност има и в настилките на площадите, като там цветовете за акцент са червено и зелено. Впечатляващи са и таваните – разчупени и с различна височина в различните си части. Част от помещенията имат трапецовидна форма, има необичайни форми и в стълбищата.
Младите архитекти виждат и елементи от 3D десетилетия преди откриването на технологията. По таваните и по решетките преобладава в модифицирани варианти елемент, наподобяващ панделка.
За архитектурните проекти арх. Зекие Емин и арх. Георги Мърхов намират много малко информация в архивите, откриват и съвременници на изграждането им или на първите години от съществуването им. Такива имаше и на презентацията в Лозница. Местен жител разказа, че е познавал и каменоделеца, издялал част от елементите, витражите се предполага, че са изработени във вече несъществуващия разградски стъкларски завод „Диамант”. В присъствието на общинския кмет Севгин Шукри и един от заместниците му Ферди Ахмедов местните хора изказаха съжаление, че архитектурното наследство не се поддържа. Настояха още да се отдаде дължимото и на техния земляк Пенчо Кубадински, по чието разпореждане всъщност е обновен градът през 70-те години.
Предстои архитектурното наследство на Лозница да бъде описано и в книга – анонсира ръководителят на младите експерти арх. Анета Василева.
След презентацията арх. Емин и арх. Мърхов предложиха на гостите на събитието и разходка около и в сградите, за които разказаха в снимки и факти.
Още снимки вижте ТУК.