Отиде си Йосиф Иванов.
Разград се прости с един уважаван мъж, който десетилетия наред живееше между нас без да парадира, но присъствието му на джентълмен респектираше.
Не съм имал честта да бъда между учениците, на които мосю Иванов преподаваше френски език, нито съм свирил в оркестрите, ръководени от него.
Животът ни запозна през 2003 година, когато аз бях кандидат за кмет на Разград. Тогава, преди близо две десетилетия, идеята за промени и модернизация на България и на нашия град звучаха като ерес в ушите на много хора. Тогава господин Иванов прие да влезе в инициативния комитет, издигнал моята кандидатура и с авторитета си на убеден европеец, даде знак на общността накъде трябва да върви България.
Знам, че за него не беше лесно публично да обяви подкрепата си за десни политики, заради биографичната свързаност на семейството му с левицата. Но той го направи. Без да парадира, без да иска нищо в замяна.
Никога в годините след това не ми се удаде възможност да говоря с него по този въпрос. Не успях да му кажа, че съм не само благодарен, а и респектиран от неговата спокойна, но непоколебима сила и независимия му дух.
Сега, когато Разград се прощава с Йосиф Иванов, аз присъединявам своя поклон към почитта на цялото гражданство!
Adeu monsieur le Maitre! Repose en paix!
Сбогом, господин Учителю! Почивай в мир!
Милен Минчев
Купуването и продаването на гласове е престъпление!