Новото ръководство на Капанския ансамбъл налага нова визия и модерна концепция за репертоар и развитие на формацията – съобщават от пресслужбата на културната институция.
Съставът има и пълната подкрепа на Община Разград за реализиране на отделните части в тази програма. Още повече – този сезон е 55-ти в творческата биография на ансамбъла. За оркестъра ще има нова музика, за хора – нови песни, за танцьорите – нови танци, които ще бъдат представени на специален концерт по повод годишнината. Сега замисленият спектакъл ще бъде палитра от идеи и решения на различни творци от страната.
Първата крачка в реализирането на амбициозния проект бе поканата към един от водещите хореографи у нас – Асен Павлов, основател и директор на ансамбъл „Чинари“ и преподавател и художествен ръководител на специалност „Български танци“ в Националното училище по танцово изкуство в София, да постави нов, академичен екзерсис за танцовия състав. Асен Павлов ще бъде и един от авторите в новата програма на Капанския ансамбъл.
„Целта е да се подобрят не само физическите качества на танцьорите. Това е форма на провокация към тях, защото това е академичен екзерсис, създаден в основата си от Маргарита Дикова,“ казва Асен Павлов. В екзерсиса има много елементи като танцови движения от различните етнографски области в страната, а те са предпоставка, част от новия репертоар. Хореографът е категоричен, че съставът е във форма, а изпълнителите демонстрират изключително желание за работа.
Асен ПАВЛОВ: “Благодаря на новото ръководство за поканата и на всички звена в този емблематичен ансамбъл. За мен е чест да бъда част от новите идеи, от новата програма, която се готви за юбилейните концерти този сезон.
През годините съставът затвърди мястото си на пазител на местните традиции и фолклор, но е и ансамбъл, който непрекъснато провокираше публиката с много нови решения. Тъкмо отново в тази посока ще бъдат нещата, които предстои да правим заедно – новото в сценичната форма, в характера на Капанския ансамбъл, какъвто го познавам аз и публиката му у нас.
А моята първа среща с капанци бе по времето, когато аз бях още ученик в Националното училище по танцово изкуство – на един от националните прегледи видях различен ансамбъл: визията, начинът на обличане, свободата в контакта между хор, оркестър и танцов състав.
Капанският ансамбъл трябва да устои първенството при налагането на сценична форма. Това той го има и му прилича.”