Чавдар Георгиев: Дотам ли стигнахме, такива хора да ни управляват?

Карикатуристът Чавдар Георгиев бе в Разград за откриването на изложба от корици на „Прас Прес“, която бе организирана със съдействието на кандидатите за народни представители от Демократична България-Обединение.

Чавдар Георгиев е член на Дружеството на невъзпитаните карикатуристи, с него разговаря Димитър Петков.

Г-н Чавдар Георгиев, „Прас Прес“ – как започна всичко?

„Прас Прес“ започна с една изложба, която беше организирана от нашия колега Чавдар Николов, след като го изгониха от Нова Телевизия. Изложбата беше посветена на съдебната система. Тогава се обединихме една група невъзпитани карикатуристи и направихме въпросната изложба в Галерия „Сезони“ в София. На тази изложба стояхме ние четиримата: аз /Чавдар Георгиев/, Алла Георгиева, Христо Комарницки и Чавдар Николов и в хода на разговора стигнахме до идеята, защо не пуснем някакъв вестник, някакво издание, което да е посветено изцяло на политическата карикатура. Това беше точно преди 5 години. Така проектът започна да се развива и след по-малко от шест месеца излезе първият брой на „Прас Прес“. Пресата и телевизията отразиха излизането на първия брой. Първият ни тираж бе 10 хиляди броя – едно независимо издание, отпечатано със средствата на карикатуристите и със скромни дарения от приятели. И още в самото начало имахме проблем с разпространението – просто бе наложена  цензура. Излезе само един брой, който беше скрит и после продаван на части. Скандалът беше раздухан в пресата. Появиха се обаче хора, които искаха да го разпространяват, което беше много тежко. Така г-н Никола Николов пое инициативата и каза, че ще зарежда целия Разградски регион, което за нас беше добре. Имаше и други смели фирми, които разпространяваха „Прас Прес“. В един момент обаче всички, които се занимаваха с разпродажба на вестници, бяха заплашени, че ако те доставят „Прас Прес“, ще им бъде спряно зареждането на абсолютно всички останали вестници – ежедневници, абсолютно на всичко останало. И така отново бе отказано разпространяване на нашето издание. И после „Прас Прес“ се появи по магазини, по книжарници и дори железарски магазини. И така продължи един дълъг период от време – до миналата година, когато „Лавка“ на Делян Пеевски спря да функционира и „Прас Прес“ започна да се разпространява от Български пощи. И така ни има вече във всички региони.  

Вие сте свободно мислещи творци в едно очевидно зависимо общество, което си мисли, че живее в демокрация. Какво е за Вас това?

За нас е кауза – ние сме политически карикатуристи, силно се интересуваме от политика. Независимо кой идва на власт – ние сме, така да се каже, лакмус на демокрацията в България, или поне така ни се иска. Искаме да отразяваме процесите такива, каквито са, и те наистина да бъдат демократични. Независимо кой ще победи на изборите – дали Слави Трифонов или някой друг – той веднага ще стане предмет на карикатурата, ако нещо не ни допада. Ако по някакъв начин решат да спрат демократичния курс, като Бойко Борисов например, или пък се злоупотребява със средства и с доверие на хората – това ще намери място по страниците на „Прас Прес“. Ние се стремим да бъдем партийно неангажирани – говорители на хората. Ние самите в нашата редакция не сме на едно мнение – изключително демократични сме, всеки изказва своето мнение, независимо от това дали то допада на неговите колеги или не. Но никой на никого не пречи да изрази своето различие и своята гледна точка.

Творецът срещу политика – това не е нещо ново, гледали сме го и в предишни епизоди от историята. Кое обаче е различното днес през Вашия прочит на българския  демократичен сюжет?

Израстването на гражданското общество – това е, което ние наблюдаваме в последно време. В началото много хора ни питаха – „Ама вас не ви ли е страх?“. Много близки до нас хора има, които мислят, че зад нас стоят силни личности, които ни помагат и ни пазят. Защото, за да си толкова откровено срещу някакви изяви на властта в България – това не се допуска от някои хора за възможно, без да имаш подкрепата на някакви мощни сили зад гърба си, които да те защитят. На практика ние разчитаме единствено на това, че сме в Европейския съюз и че все пак сме формално демократична държава и че никой не би посмял да посегне на нас, въпреки, че чисто икономически гледаха да ни задушат.

Ако трябва с думи да опишете политическата карикатура, в която живеем в момента, как ще звучи тя?

Бойко Борисов е символ на политическата карикатура – неговият образ е подходящ за описание на българската политическа карикатура. Може да има някакви положителни страни, да си го харесват жените, че имал харизма, че бил народен човек. Сега в момента и Слави Трифонов е такъв за някои – има харизма, народен човек и какво ли още не. Но като се вгледа човек в европейските политици се вижда огромната разлика – и в образованието, и във владеенето на езици – а не само да се усмихваш и да ги потупваш по рамото и да казваш „те са ми големи приятели“. Ами не са ти големи приятели – те са просто добри дипломати. Затова, докато има такива политици, които са символи на байганьовщината, карикатурата ще е ясна. Раят е ад за карикатуриста – винаги трябва да има нещо, което не е както трябва, защото ако всичко е идеално – тогава няма да има работа за карикатуристи.

Страхува ли се българският политик и политикът въобще от свободно мислещия човек?

Не би трябвало да се страхува. Напротив, дори би трябвало той да разчита на подкрепата на свободно мислещия човек. Но ако си бай Ганьо като Борисов, то естествено е, че него го е шубе от свободно мислещите хора, защото ние виждаме какви хора си е избрал да го подкрепят. Тези калинки нали са хора като него – повечето са без образование и без какъвто и да е било опит в областите, с които се занимават. Затова сега се разкриват постоянно далаверите с изчезнали милиони и страхотна корупция. Дотам ли стигнахме, такива хора да ни управляват!

Купуването и продаването на гласове е престъпление!

 

 2,158 total views,  2 views today

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *