Тя каза „да” в музея

Предложение за брак на два езика прозвуча в Историческия музей в Разград. Боряна каза „да” на Сърджан на немски и на български. Защо сърбин и българка си говорят на немски как за пръв път в музея се случи това романтично предложение ще разберете, ако прочетете статията до края.

Музеят в Разград е мястото, където най-често могат да бъдат открити Боряна и Сърджан, когато са в Разград. Майката на Боряна е реставратор, детството на красивата разградчанка е преминало сред новооткритите експонати и затова Историческият музей е едно от първите места, където тя води любимия си, още от първия път, когато той стъпва в Лудогорието. На Сърджан също му е интересно в музея и с помощта на приятелките на Боряна успяват да организират прекрасното събитие на любимо за нея място.

Боряна Богданова е от Разград, Сърджан Татич е роден в Германия, но родителите му са от Сърбия. Запознават се, преди 2 години, когато Бори започна да учи в университет в Германия. Той е програмист, тя – учи комуникации. Идеята Историческият музей да стане пресечна точка за любовта  им хрумва на Сърджан. Той я обсъжда с приятелките на Боряна и заедно с майка й организират събитието.

А тя усеща, че нещо се крои, но смята, че е свързано с рождения й ден, който е близо до датата на предложението, затова не е много изненадана, когато тръгват уж на заведение, а в колата приятелката й Виктория й завързва очите. Когато махат превръзката от очите й, се оказва в червената зала на Историческия музей насред сърце от червени балони, а срещу нея с букет червени цветя в ръцете и пръстен е Сърджан. Цветът на любовта е червеното – изтъква още един фрагмент от сценария младежът.

Предложението за брак първо прозвучава на немски, Боряна казва „ja“, взема пръстена и излиза от сърцето от балони, но приятелките й, който са в залата я връщат обратно, защото трябва да каже „да” и на български. Момичетата са написали на листче как Сърджан да направи предложението и на родния език на любимата си.

„Не бях сигурен, че ще каже „да”, 50 на 50, нямах план „Б” – разказва с усмивка няколко дни по-късно Сърджан. Казва още, че искал и пръстенът да напомня на Бори за България, затова го купил от Разград, искал да е българско злато.

Двамата си говорят помежду си на немски, но и сръбският помага при общуването с бъдещите роднини.

Сърджан харесва Разград, нарича го „екстра град”, разбира се и с хората, ту на сръбски, ту на български.

В Разград от 10 години се провеждат сватби насред руините на древния римски град Абритус, често домакин на подобни тържества е и Етнографския музей, но експозицията в Регионалния исторически музей за пръв път посреща подобно романтично предложение.

 

 

 

 2,108 total views,  2 views today

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *