Треньорите: „Вълци-Разград” успява да събира хората в името на децата!

В началото на четвъртата състезателна година за клуба по баскетбол „Вълци-Разград” разговаряме с треньорите от школата – за проекта, за децата, за родителите, за подкрепата, за трудностите, за мечтите и сбъдват ли се те.

  • Как премина подготовката на „Вълци-Разград“ за новия сезон?

Пенко: Подготовката реално не е спирала, децата цяло лято тренират, благодарение на безценната подкрепа на „Амета“ с тяхната марка „Лудогорско пиле“ и на родителите. Изцяло с тяхна помощ изпълнихме и отлична програма за физическа подготовка, така че състезателите, които ще се борят в държавните първенства, са готови и в очакване на първите мачове.

Стоян: Може да се каже дори, че много от децата бяха от сутрин до вечер с топка в ръка. Например, ако сте минавали покрай терените в ОУ „Васил Левски“, със сигурност сте ги виждали.

  • Колко са записаните в клуба деца, в колко формации са разпределени, в колко първенства ще участват, кога започват те?

Пенко: Започваме състезателната година с рекордните за нашия млад клуб 11 отбора, разпределени в женско и мъжко направление: момичета до 12, до 14 и до 16 години, и момчета до 12, до 13, до 14 и до 15 години.

Златина: Като представител на женската част, бих споделила, че се радвам, че има и много желаещи момичета, които са със страхотен баскетболен потенциал.  Много клубове не успяват изобщо да развиват дамския баскетбол, а ние успяваме да покажем ниво, с което се гордея аз лично.

Димитър: Общо 110 деца са картотекирани към момента в клуба, като ни предстои да включим още толкова млади надежди – това са най-малките състезатели, които тепърва навлизат в баскетбола – деца, родени 2012, 2013 и 2014 г.. Към техните родители отправяме покана – намерете ни в залата или във Фейсбук и запишете детето си.

  • Има ли интерес от други населени места?

Пенко: Интерес определено има – този сезон имаме петима нови състезатели от Русе и Търговище. Това е оценка за развитието на клуба и резултат от постигнатите успехи – на миналогодишните републикански финали станахме шести с момчетата до 12 години и десети с момичетата до 12 години. Това неминуемо е привлякло вниманието на родителите и баскетболната общественост. Това ни задължава да работим още по-целенасочено.

  • Как гледат на „Вълци-Разград“ от утвърдените баскетболни школи в страната, приемат ли ви като сериозен конкурент?

Димитър: След победи над най-силните школи в различни възрасти  – Рилски спортист Самоков, Балкан Ботевград, Доростол Силистра, Черно море Варна, Академик Пловдив, Спартак Плевен и др. – вече може да се каже, че се нареждаме сред силните съперници.

Пенко: Преди броени дни се завърнахме с момичетата до 12 години от Асеновград. Там не само участвахме в турнир купа „Асеновград“ по покана на местния клуб, който следи нашите изяви, но и взехме златните медали след страхотна игра. Това само по себе си говори за амбициите ни.

  • По този начин ли очаквахте да се развива проектът „Вълци-Разград“ или има изпреварващо развитие? Очаквахте ли общността да ви приеме така добре и интересът сред децата да е толкова голям? Имате ли подкрепата на родителите, в какво се изразява тя? Имаше ли моменти на отчаяние или съжаление за това, че сте се захванали с този проект?

Златина: Осъзнавайки миналото и традициите на разградската баскетболна школа, знаехме, че е много голяма отговорност да захванем този път. Ангажиментът пред децата и техните родители е огромен. И към днешна дата никой от нас не съжалява, че се е захванал с това. Защото всеки ден виждаме резултата – от първите стъпки, до първите победи – показваме на децата как загубата се превръща в победа. Какво по-ценно умение в живота от това?

Пенко: Аз лично съм щастлив, че Вълци-Разград успява да събира хората в името на децата. Защото те са в центъра. Благодарни сме на всички, които са ни подкрепяли от самото начало досега. На всички приятели, на Лудогорско пиле най-вече, защото без тяхната вяра и постоянна подкрепа нямаше да успеем да преминем най-тежкото изпитание – пандемията и последствията от нея като мерки и ограничения. На Община Разград за това, че винаги ни съдействат и вярват, че баскетболът отново може да бъде на висоти. Радваме се, че днес пак можем да прославяме града ни.

Стоян: Това му е най-хубавото на баскетбола и спорта изобщо – събира, сплотява, създава приятели. Страхотно е, че толкова много деца и техните родители са вече приятели. Истина е, че съотборниците остават приятели завинаги – това е безценно.

  • Докъде стигат мечтите Ви за „Вълци“-те? Мислите ли, че някоя от формациите през следващите няколко години може да спечели републиканска титла, да има национални състезатели от „Вълци-Разград“?

Пенко: Мечтите нямат граница, възпитаваме така и състезателите ни – те могат да постигнат всичко, което поискат! Въпрос на целенасочен труд и постоянство е.

Златина: Най-голямата ни мечта в момента е да имаме хубава баскетболна зала, в която да тренират всички деца при равни условия, в комфортна среда, да гледат мачове, да усетят тръпката от играта и взаимодействията на терена.

Димитър: Едно е ясно, с целенасочена работа  може да се изгради шампионски отбор, но това изисква години работа и отдаденост на състезателите.

Стоян: Аз си пожелавам в най-скоро време да имаме републикански шампиони. Но не трябва да забравяме, че не това е най-важното. Най-важното е да сме на терена и да се забавляваме – затова очакваме всички в залата.

КОЙ КОЙ Е В СКБ”ВЪЛЦИ-РАЗГРАД”

Пенко – баскетболист, играл в различни формации на БК „Лудогорец“, национален състезател, създател на „Вълци-Разград“ и главен треньор, дипломиран в НСА „Васил Левски“, работи с отборите на момичета и момчета от 12 до 16 години.

Златина – внучка на голямата разградска баскетболна деятелка Златка Петрова. Играла в отбора на БК „Лудогорец“ с треньор Пламен Панчев. Работи с най-малките баскетболистки в клуба.

Димитър – баскетболист, постигал успехи с отборите си БК „Лудогорец“ и „Академик“ Пловдив, работи с най-малките и с най-големите момчета в школата.

Стоян – Учител по физическо възпитание в ППМГ „Акад. Никола Обрешков“ и страстен фен на баскетболната игра и активния начин на живот. Работи с 10 и 12-годишните момчета.

 4,323 total views,  12 views today

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *