Приключи седмият археологически сезон в кубратското село Каменово, съобщи праисторикът Дилен Дилов от Регионалния исторически музей в Разград – съобщават от пресцентъра на културната институция – заместник-ръководител на проучванията.
На обекта в разкритите преди няколко години кремъчна работилница и некропол на 6500 години в двора на бившето училище в селото отново работи екип с научни ръководители доц. д-р Явор Бояджиев от НАИ при БАН и Димитър Чернаков от РИМ – Русе,заместник-ръководител Дилен Дилов, специалисти от други музей в Североизтока, както и антрополог от БАН, който ще изследва откритите тази есен скелети. Финансирането на разкопките е от Министерството на културата по спечелен проект от Регионалния исторически музей в Разград.
По време на разкопките сега са открити нови два гроба, общо стават 22. Над тях точно се разкрива половинметров кремъчен пласт, наситен с безброй кремъци. Това е част от огромна работилница за обработка на кремъчни сечива, най-вероятно най-голямата на Балканите. Любопитното е, че теренът е разделен на квадрати метър на метър, защото на някои места са открити големи отломъци кремък, на други – по-малки, а на трети – съвсем малки, където се е извършвал ретушът. Това доказва, че производството на кремъци тук е било специализирано и разделено на различни етапи на обработка – кремъчни стъргалки, кремъчни ножове и копия. Мащабите на работилницата и много малкото находки там доказват и още нещо- произвеждало се е изключително за износ и сечивата не са се задържали на място.
Предстои откритите два гроба да бъдат изследвани, а размерите показват, че телата са на жени. Върху им са открити две керамични купи. В 21 от гробовете телата са в свито положение, обърнати наляво, с поглед на изток или североизток и само един – точно обратно – тялото свито надясно с поглед на северозапад. В женските гробове са откривани мъниста, изработени с материал от Родопите. А в мъжките – бойни каменни брадви.
Има и още нещо много интересно, невиждано никъде другаде: производствен център и гробище на едно и също място. Вероятно, защото производството на кремъчни сечива се разширявало и е заело и пространството върху некропола. Работилницата е осигурявала сечива от лудогорски кремък за целия Балкански полуостров.
Суровината е от с. Равно, на 2 км от производствената площадка. Там е имало вертикални мини за вадене на кремък.
Приключилият археологически сезон в Каменово на практика е проучил тази част от огромната работилница, предстоят изследвания от другата страна на могилата – на няколкостотин метра разстояние.
През ноември разградските археолози, заедно с директора на НАИ към БАН Христо Попов, ще извършат теренни обходи в района, защото на същото място е имало и голям производствен център, но през бронзовата епоха. Там е открита най-голямата находка от каменни калъпи и т.нар. „волски кожи“ – медни слитъци от по 26 кг. Проучванията ще са по друг спечелен от разградския музей проект пред Министерство на културата.
