По-малко от месец продължи тазгодишната археологическа експедиция в кубратското село Каменово. За пета поредна година там се проучват кремъчна работилница и некропол. Находките тази година са още два гроба, единият от които детски, както и множество кремъчни тесли, каквито досега не са намирани в други подобни обекти.
Разкопките в двора на бившето училище в Каменово тази година са започнали в средата на септември и продължиха до началото на октомври. Ръководят ги доц.д-р Явор Бояджиев от НАИМ при БАН и д-р Димитър Чернаков от РИМ – Русе, а зам.-ръководител е Дилен Дилов от РИМ Разград.
Бояджиев обяснява, че работата в кремъчната работилница, датирана от 5000 г.пр.Хр. наподобява манифактура, а продукцията е разпространявана из целия Балкански полуостров, и не само.
„…тук е било един много силен производствен център, продукцията на който стига из целия Балкански полуостров, включително към Украйна, Италия и т.н. Това, което ние разкрихме тук, е много интересно, защото показва изключително висока специализация на производството, т.е. не че просто има кремъци, отломки, но си личи, че на конкретни места има само един вид отломъци. Тоест, манифактура. Един човек само отцепва кората, друг прави само определена друга процедура, третия – трета. Нещо като конвейр. Те си предават, всеки прави нещо, подава го на следващия. Такава висока специализация се достига в Европа едва 17 – 18 век. Това са манифактурите, които са хиляди години по-късно. Затова ни е толкова интересно и са толкова ценни наблюденията. Открива се и друго много интересно – тесли от кремък. Досега имахме само кремъчни брадви, като по-големи масивни инструменти. Но вече имаме и кремъчни тесли, които излизат само от Каменово. Дотук станаха 20 кремъчни тесли, ако не и повече. За малкото проучена площ това е голям брой. Успяваме да видим и развитието на това производство, което за времето си е било основно. Кремъкът на времето е бил както за нас стоманата – от него са се правели и оръдията на труда, и оръжията, основната суровина, с която те работят и използват в ежедневието. Това, което е интересно , установихме, че селището е съществувало през цялата халколитна епоха, тоест около 5000 година пр. Хр докъм 4000 г. пр. Хр. Тук е имало един по-ранен етап на производство, което не е чак толкова специализирано. Нормална обработка на кремък и създаване на изделия, но липсва тази специализация и интензивност, която установяваме по-късно. Вижда се това постепенно развитие, докато достигнат до възможно най-ефективния начин на производство, за да могат да вадят максимално продукция. От един квадратен метър излизат по 3 – 4 000 кремъка.”
За петте години, откак археолозите работят в Каменово, са намерени общо 100 000 кремъка, половината са изпратени в София за изследвания. Само тази година кремъците са над 3000, смята се, че тук са останали бракуваните оръдия на труда, а качествените са се продавали. Открити са и общо 20 гроба, тази година новите са два – разказва Дилен Дилов.
„В единия нямаше гробен инвентар, а другият е на дете със сигурност. Той е на израснало момиче, в него намерихме мъниста от зелен минерал, много фина изработка. Мънистата, които са до ухото, вероятно са били обица, но може да е и наниз. Интересно е каква е тази технология, как може с кремъчни груби инструменти да се направят толкова фини мъниста.
Той ще бъде даден за антропологично изследване.”
Археолозите смятат, че в различни периоди теренът, върху който преди десетина години бе училището в Каменово, е бил ту кремъчна работилница, ту некропол.
„Може би около сто години е действала тази работилница в самия край на халколита някъде. Ние изследваме със сигурност много малка част от нея. Хванали сме една работилница, но със сигурност има още. Колегите работиха зад читалището, където също имаше кремъци, но друг тип, по-големи ядра, което означава, че е имало специализирани центрове. Когато ходим по нивите над селото, там също си личи концентрация на кремъци. Явно, че работилници има и далече извън селото. Във всеки двор се намират кремъци. Явно са използвали за обработка целия район. Това, което е интересно е, че в ранния халколит е бил използван този терен. След това е използван за гробище, за некропол, след това гробището е изоставено и върху него е направена тази работилница. Тоест, теренът им е ограничен и те го използват ту за работилница, ту за гробище. Обикновено некрополите са си отделни и там няма друга дейност. Явно тук са нямали къде, трябвало е някъде да работят, а селището им е било много малко. Затова са използвали всяка възможност за създаване на условия за работа.”
Тази година финансирането на разкопките от Министерството на културата е било 14 000 лева. Археолозите смятат да продължат и догодина.
„Ще продължим да изследваме обекта в зависимост от това дали ще има финансиране. Тази година министерството отпусна една прилична сума, която позволи да направим различни изследвания. Ние изследваме и състава на пръстта, и суровината, кремъчната каква е. Ако догодина имаме финансиране, ще продължим на същото място. Разширяваме в двора на училището, това е единствената свободна площ, която е останала в селото, всичко друго са частни имоти и не можем да работим там. Навремето мислехме, че ще разкопаем този двор за две години.
Очакваме да продължим да намираме много кремъци, като това, което е важно, е да установим дали наистина има места за конкретни дейности. Да се възстанови целият производствен процес, това е смисълът. Разширявайки площта на работилницата, ние ще можем да възстановим специфичните места къде какво е правено.”.
В Солницата до Провадия пък са немерени не една кремъчни стрели и върхове на копия точно от разградския район. Интересно е дали не са от тази каменовската работилница.