Йордан Мичев: Не можеш да избягаш от корените си и трябва да знаеш откъде си тръгнал

– Г-н Мичев, на пето място сте в листата на БСП от 18-и МИР – Разград. Освен водачът на листата на БСП, Вие сте единственото ново лице, затова смятаме, че на потребителите на сайта Разград 24/7 ще им е любопитно да научат повече за Вас. Това, което знаем, е: Лозница, вестник „Дума” и Великобритания. Разкажете повече за себе си. С какво се занимавате, преди и сега, какво Ви изпрати далеч от Родината, откъдето явно онлайн ще водите кампанията си?

– На 43 години съм, семеен, с едно дете. Преди да емигрирам със семейството си във Великобритания, работих повече от 17 години като репортер и редактор в различни печатни медии – във вестниците „Стандарт”, „Монитор”, „Дума”, „Земя” и в списание „Тема”. През 2012 г. започна да се усеща сериозна криза на медийния и вестникарски пазар в резултат на все по-голямата концентрация на издания в ръцете на депутата от ДПС Делян Пеевски. На практика нямаше много голям избор в коя печатна медия да работиш, ако не искаш да си обвързан с Пеевски и кръговете около Бойко Борисов. Всъщност няколко години по-късно тази концентрация се взриви с фалита на КТБ и част от тези издания потънаха в небитието, а много журналисти останаха буквално на улицата. Но още през 2012 г. виждах, че нещата не вървят никак добре и със съпругата ми решихме да сменим обстановката и да отидем във Великобритания. Първите години бяха много трудни, защото тогава все още имаше сериозни ограничения за българите и румънците на трудовия им пазар. Работих какво ли не – в ресторанти, в разсадници, в оранжерии за цветя, във фабрики, градинарствах… Всеки, който е бил емигрант, знае за какво говоря и през какво трябва да минеш. През това време се занимавах и с редактирането на два български седмичника на Острова – „Родина” и „Новини Лондон”. Второто издание се задържа на пазара, но не като вестник, а като информационен сайт и се надявам да оцелее с помощта на издателя си. В момента работя за голяма британска компания в сферата на фирмената сигурност. Със съпругата ми имаме и малък собствен бизнес, свързан с изработването и продажбата на сувенири, който върви доста добре към момента.

За кратко се завърнах и в България, за да бъда и.д. главен редактор на „Дума”, но не в подходящото време и при подходящите хора в БСП, която и тогава, и сега е раздирана от вътрешни междуособици и братоубийствени войни. Все пак мисля, че тогава, макар и само за няколко месеца, „Дума” започна да се променя – с нов, модерен и доста по-оперативен сайт, с нов дизайн, с ново приложение за уикенда, започна да изглежда по различен начин, но пътищата ни се разделиха.

Що се отнася до връзката ми с Разградска област – да, роден съм в Лозница, учил съм в математическата гимназия в Разград, живял съм в Разград, свързан съм много силно и с града, и с региона, защото тук живеят родителите ми и голяма част от роднините и приятелите ми още от детските години.

Свързан съм и с БСП вече повече от 20 години, членувам в столичния район Слатина. Бях много изненадан от номинациите на социалистите в общините Цар Калоян, Лозница и Самуил, защото не живея постоянно в страната, нито членувам в някоя от местните партийни структури. Но очевидно земляците ми са решили този път да излязат от стандартния тип номинации и да заложат на различен кандидат за тези избори. Благодаря им за доверието и се надявам да го оправдая според силите и възможностите си не само по време на кампанията, а и за в бъдеще.

– Как смятате да водите кампания от хиляди километри, как ще стигнете до избирателите от малките села, в които възрастните хора не ползват интернет?

– Наистина предизвикателството е голямо, защото в момента положението във Великобритания с Ковид-19 е изключително сериозно и държавата на практика е блокирана, като има огромни трудности и ограничения при влизането и излизането от страната. Надявам се, че все пак режимът малко ще бъде разхлабен, защото вече голяма част от населението на Острова е ваксинирано и ще мога за кратко да си дойда в т.нар. гореща фаза на кампанията, но засега ще се фокусирам върху онлайн кампанията. Просто нямам друга възможност. Знам, че нищо не може да замени живия контакт с хората, но така или иначе тази кампания ще бъде особена, защото и в България са налице много ограничения.

– Кога за последен път бяхте в региона и виждате ли промяна в него, в каква посока?

– Преди две години. Виждам макар и лека позитивна промяна в Разград, но не и в останалите общини от областта. Регионът не от вчера или от днес страда от много висока миграция и обезлюдяване. Напускат го хора в активна възраст, с образование и квалификация, с изградени трудови навици и това в бъдеще ще оказва много сериозно влияние на икономическото му възстановяване и пазара на труда. Защото когато няма хора, не можем да говорим за инвестиции, за икономически ръст и за повишаване на общия стандарт на живот. Хората са най-важната компонента в целия този процес.

– Какви са според Вас основните проблеми на Разградска област и какви са вашите предложения са разрешаването им?

– Разградска област има много проблеми, но може би най-сериозните са свързани с цената на питейната вода – най-скъпата в България, както и транспортната и инфраструктурна изолация на региона, липсата на визия за икономическото му развитие, липсата на коопериране със съседните региони по общи проекти и все по-голямото изоставане на малките общини в областта – изключвам областния град, който определено се движи в по-различна писта.

По тези въпроси ключово значение има не само местната власт, но и централната власт. А най-пряката връзка между централната власт и определен регион имат точно депутатите. За съжаление в последните години тази връзка между Разград и държавните институции се губи някъде по трасето и не е ефективна. Имам конкретни идеи за решения на някои от тези проблеми.

– Какви са те?

– Например ръстът на цената на питейната вода, която в момента е 3.63 лева на куб.м, може да бъде сериозно ограничен в следващите десетилетия. Водата в региона е най-скъпа, защото се доставя с огромни разходи за електроенергия – чрез помпи, някъде и с дълбоки сондажи. Според специалистите тази цена може да бъде малко по-поносима или поне да не се качва толкова драстично, ако водоснабдителната система „Дунав“ се разшири и към други общини и райони, както е било предвидено в първоначалния й план на изграждане. При очакваните все по-дълги засушавания и проблемите с водоснабдяването и качеството на водата в съседните области Шумен и Търговище, това може да се случи, но за целта е нужна подкрепа от централната власт. Преди година премиерът Борисов отново отвори темата за разширяването на системата „Дунав“, но това бе по-скоро кампанийно – да се покаже, че се мислят някакви варианти покрай безводието в Перник, Шумен, Търговище и други градове. Всичко остана да виси в пространството, без никакви действия за решаване на този проблем. Парадоксално е, но цената на водата в Разград до голяма степен зависи именно от такова разширяване на тази система към други региони.

Огромен проблем е и липсата на каквато и да е стратегия за развитие на този регион, която да бъде приета с консенсус и да се изпълнява от всички, а не всеки да си копа в градинката и да се работи „на парче“. Разград има няколко типа индустрии, които може да развива и в част от които градът има традиции – фармация, биотехнологии, химия, производство на стъкло, порцелан и фаянс, добивът на силикатни суровини, хранителна индустрия и производство на автомобилни компоненти. Към тях мога да добавя и т.нар. life science industry – това е сектор, който обхваща не само фармацията и биотехнологиите, но и всички свързани със здравето изделия и продукти.

За съжаление аз не виждам достатъчно усилия и на държавната, и на местната власт, и на бизнеса, и на образователните институции за коопериране в определени сектори, за създаване на клъстери, които да привличат нови инвестиции. Областният управител или кметът прави някаква среща с директори на училища и бизнеса, говори се няколко часа колко е важно да има взаимодействие и нещата стигат дотук. Няма идея как да се развие цялата тази смесица от различни стопански и нестопански субекти така, че да се постигне една дългосрочна синергия между тях. Никой не започва да работи да създаването например на клъстер „Фармация, биотехнологии и хранителна индустрия“, който да бъде ситуиран в клона на Русенския университет. Такъв клъстер може да обедини всички компании в този сектор и да даде сериозен тласък в развитието им, да привлича нови инвестиции, да създава работни места, да обучава кадри, да представя тези бизнеси на различни изложения по света. Така се задържат млади и квалифицирани кадри в един град. Същото важи и за стъклото, порцелана, фаянса и добива на силикатни суровини. Европа даваше пари за това в последните два програмни периода, но ние ги проспахме. Проспахме е много мека дума – не си мръднахме дори показалеца на левия крак. Тук се страхуваме, че ако дойде някой нов бизнес играч в региона, ще ни вземе кадрите, ще вдигне заплатите и няма да можем да си купим тази година яхта или вила на Халкидики. Време е да приключим с този тип феодално мислене.

Друг сериозен според мен проблем е транспортната изолираност на региона. Ние изоставаме значително в това отношение от съседни райони като Търговище, Шумен и Русе поради ред натрупали се исторически обстоятелства още от края на XIX и началото на XX век. Време е отново да се повдигне темата за изграждането на жп линията Попово – Разград, която е най-прекият железопътен път от София не само до Лудогорието, но и до Крайдунавска Добруджа през линията Самуил – Силистра. Наясно съм, че това не може да се случи за един или за два управленски мандата, но трябва да се започне от някъде. В следващия програмен период на ЕС за България са предвидени милиарди за изграждане на жп инфраструктура и огромната част от тези пари са планирани от управляващите за южната част на страната. Райони като нашия отново остават като сиво петно на картата. Смятам, че това е изключително несправедливо, че е възмутително, че не се преодоляват регионални диспропорции по този начин и че е крайно време регионът ни да има свое лоби по този тип политики. Изключително важно е депутатите от нашия регион да са активната страна между централната власт, местната власт и бюрократичната машина в Брюксел, защото голяма част от нещата, за които си говорим тук се решават точно на европейско ниво. Същото важи и за възобовяването на дейността на Летище Търговище за карго и чартърни полети и тук става дума най-вече за коопериране между трите региона Търговище, Разград и Шумен, за намиране на най-точната форма на собственост и управление – дали ще бъде публично-частно партньорство, дали ще бъде концесия или търсене на стратегически инвеститор. Кооперирането всъщност е нещото, което отново осезаемо ни липсва в сравнение с Южна България. Там има много по-добро сътрудничество не само между общините, но и между областите и регионите за планиране.

– Ако станете депутат, ще се завърнете ли в България или в Разград? Принципно мислил ли сте някога да се върнете в родния край?

– За мен не е толкова важно дали ще стана депутат на 4 април, на 12 декември или на 2 февруари. Политиката е много сложна игра, а особено когато си в листа, трябва да играеш най-вече за отбора. Политиката е и по-скоро маратон, а не спринт, тоест трябва да се приготвиш за едно доста дълго бягане. Така че за мен сегашното ми ангажиране с изборите в Разград няма да е само моментен проблясък, а го виждам като дългосрочно обвързване.

Винаги съм искал да се върна за постоянно в България и това ще стане някой ден, въпреки че във Великобритания се чувствам отлично и семейството ми вече е добре устроено тук. Светът отдавна не се измерва само от Юпер до Трапище и от Костанденец до Подайва. Възможностите днес за пътуване, комуникации, работа, бизнес, дори за политическа дейност са много по-големи. Но да, връщането ми в Лудогорието ще се случи и то няма да е просто обвързано с политиката. Не можеш да избягаш от корените си и трябва да знаеш откъде си тръгнал.

 1,181 total views,  2 views today

One Reply to “Йордан Мичев: Не можеш да избягаш от корените си и трябва да знаеш откъде си тръгнал”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *