Мерки за защита от градушки поискаха малинопроизводители и производители на ягоди от министъра на земеделието, храните и горите Десислава Танева. Тя откри петото Национално изложение и Фестивал на малината, организирано в град Лозница от Българската асоциация на малинопроизводителите и био ягодоплодните.
Според международни прогнози природни явления от типа на градушките ще стават все по-интензивни на Балканския полуостров и това прави още по-наложително изграждането на национално противоградна защита – призна земеделският министър Десислава Танева на среща с производители на малини и ягоди по време на Петото издание на Национално изложение и Фестивал на малината в Лозница.
Танева коментира, че от преди 3 година са започнали постъпки за изготвяне на план за национална противоградна защита. Тогава защитени са били 25% от земеделските площи, вече са инвестирани 13 милиона лева и процентът е над 30%. В Лудогорието обаче ракетни площадки срещу градушки няма и затова земеделските производители се оплакаха на министърката, че природното явление им нанася значителни щети. Ако при зърнените култури загубите от градушки в един декар площ възлизат на 400-600 лева, при ягодоплодните щетите са за 1800-2500 лева – заяви председателят на БАМ-Я Божидар Петков.
Танева обясни, че се предвижда на 100% да има покритие над страната с ракетен и самолетен принцип. Това обаче ще се случи на база споделено финансиране между държавата и земеделските производителите.
Подготвен е закон, но тъй като от Националната асоциация на зърнопроизводителите се обявили против него, той още не е приет.
Ще се търси консенсус между браншовите организации – категорична бе Танева.
Тя допълни, че по районите на планиране ще представят трите варианта за национална противоградна защита. Ако законът бъде приет до края на годината, от 2020 г. системата за защита от градушки ще може да функционира.
Танева обясни още, че производителите ще могат да получават обезщетения за щети от градушки и от Европа, но за целта трябва да се обединят в сдружение, което да работи подобно на взаимоспомагателна каса като формира фонд за обезщетение от климатични събития.
Производителите имаха предложения във връзка с напояването, което според тях закъснява, както и относно еднодневните трудови договори.
На официалното откриване на Фестивала на малината министър Танева обяви, че от 2016 г. насам има устойчив ръст на площи с малини и ягодоплодни, а районът с най-голям ръст е Лозница, която министърът нарече „мястото на малината”.
„Едно от предизвикателствата, които срещат производителите, е недостигът на работна ръка. Предстоят ни срещи с Министерството на труда и социалната политика, по време на които ще търсим решение и ще обсъждаме предложения от различни браншови организации в тази област“ – каза земеделският министър.
Тя призова добрият диалог с браншовите организации, сред които от най-конструктивните партньори е БАМ-Я, да продължи и занапред в преговорите по новата Общо селскостопанска политика.
Фестивалът на малината продължава два дни, в него участват най-много производители от Лозница и Попово, но има от по-далечни места като Гоце Делчев. На централния площад в лудогорското градче са изложени различни сортове ягоди, малини и къпини, както и различни видове препарати, торове, има и трактори, както и паркиран комбайн за бране на малини.
Това бе второ посещение на министър Танева на Фестивала на малината, както и първия път тя получи оригинален букет. Този път обаче розите и малините не бяха в един букет, а в два – розите подари кметът на Лозница Севгин Шукри, а Божидар Петков поднесе стрък от малина от един от най-едрите сортове с плод почти колкото орех.
Галерия:
