Нов модел за управление на ковид кризата представи министър-председателят Кирил Петков на пресконференция в Министерския съвет, в която участваха още министърът на здравеопазването Асена Сербезова и министърът на образованието и науката Николай Денков.Това съобщават от правителствения пресцентър.
В отговор на задаващата се нова сериозна вълна на пандемията правителството променя досегашния неясен подход, създава условия за максимално добро управление на рисковете и за повече прогнозируемост, улеснявайки максимално гражданите и бизнеса да планират ежедневието си. Премиерът Петков беше категоричен, че опазването на здравето продължава да бъде първи приоритет, като същевременно се приоритизират още образованието и подкрепата за най-уязвимите бизнеси. Министър-председателят посочи и десет мерки, които кабинетът предвижда в отговор на кризата.
Новият подход за управление на ковид кризата е ясно разписан в Националния оперативен план за справяне с пандемията от COVID-19. Съгласно Плана противоепидемичните мерки ще зависят от броя на заетите интензивни болнични легла на общинско и областно равнище, както и от скоростта на тяхното запълване. Ще се отчитат още няколко фактора, което ще позволи да се правят прогнози за натоварването на лечебните заведения за три, пет и 10 дни напред. Общата заболяемост на 100 000 души население вече няма да бъде основен критерий за въвеждане или отмяна на ограничения. Причината за тази промяна е в „поведението“ на новия вариант на коронавируса, наблюдавано в други държави – „Омикрон“ е много по-заразен, но има индикации, че протича по-леко и преминава по-бързо от „Делта“. Очаква се по-малко инфектирани да имат нужда от болнично лечение и продължителността на хоспитализацията да бъде по-кратка.
Планът предвижда временните мерки и дейности в болничната помощ да се въвеждат на територията на всяка област със заповед на директора на съответната регионална здравна инспекция. В документа са залегнали и насоки за работата на спешната медицинска помощ, както и действията за осигуряване на необходимите лекарствени продукти.
Мерките за ограничаване разпространението на COVID-19 са разделени в четири етапа. При първия етап, при 50% заетост на интензивните легла в болниците, няма да се въвеждат допълнителни ограничения, но ще бъде засилен контролът по спазване на вече съществуващите противоепидемични мерки – носене на маски, осигуряване на физическа дистанция, „зелен сертификат“ и тестване в училище.
Към втория етап ще се премине при 60% запълнени интензивни легла в болниците. Такава е ситуацията в много от областите в страната към момента. Предвижда се наблюдение относно спазването и срока на валидност на документите за ваксинация и на документите за преболедуване и при необходимост, след експертно обсъждане, ще бъдат предприети действия за промени. В образователната система ще се преустановят заниманията по интереси, с изключение на тези в рамките на целодневната организация на обучението, които се провеждат без смесване на ученици от различни паралелки.
При 70% заети интензивни болнични легла се преминава към третия етап от въвеждане на противоепидемични мерки. Публичните обекти ще работят с до 50% от своя капацитет заедно с изискването за „зелен сертификат“. В училищата ще бъде въведена ротация за класовете от V и XII клас, които ще редуват присъствено с онлайн обучение през седмица, като тестването в клас ще продължи.
Почти пълно затваряне на обществения живот се очаква при четвъртия етап на пандемичната обстановка, когато 80% от интензивните легла в лечебните заведения са запълнени. Тогава ще работят само магазините за хранителни стоки, дрогериите, аптеките, оптиките, зоомагазините, банките, пощите и куриерските фирми, застрахователите, доставчиците на платежни услуги, офисите на телекомуникационните оператори. Училищата ще преминат към обучение от разстояние в електронна среда. Детските градини ще останат отворени. Според картата, приложена към статията и разпространена от Министерски съвет, Разград е съвсем близо до този етап – в Северен централен район заетите интензивни легла в момента са 75,8%.
Основната цел на Плана е да бъде създадена адекватна организация за своевременно предприемане на необходимите действия, за да бъде ограничена заболяемостта от COVID-19, да се осигурят оптимални възможности за лечение на българските граждани, да се поддържа функционирането на основни за обществения живот сектори и служби, както и да се осигури постоянна, достоверна и актуална информация за обществото относно хода на пандемията, предприетите мерки и ваксинационния процес. Не на последно място документът ще даде възможност за предвидимост при планирането на политиките, свързани със социалните и икономическите мерки за преодоляване на последиците от пандемията. Националният план е подготвен на база задълбочен анализ на моментната ситуация и математически модели за развитието на пандемията. В изработването му са включени членовете на Националния пандемичен комитет, на Пандемичния ведомствен комитет на Министерството на здравеопазването, Главният държавен здравен инспектор и експерти.